След победата на Петер Мадяр старата власт загуби монопола си върху страха. Сега въпросът е кой ще запълни празното поле и какво ще се случи в Будапеща?
Победата на Петер Мадяр не е обикновена изборна смяна
Тя разтърси цяла политическа конструкция, която дълги години убеждаваше унгарците, че само Орбан пази страната от външни влияния и либерални мрежи.
Името на Джордж Сорос се превърна в най-удобния символ за контрапункт. То започна да служи като универсален етикет за всичко нежелано.
Това внушение звучи силно. То носи гняв, страх и удобна яснота. Само че не обяснява най-важното.
Унгария навлиза в период, в който старата система отслабва, а новата още не е доказала каква е.
Но за какво иде реч?
Тук не става дума само за Сорос. Става дума за по-голям процес. Когато една власт години наред смесва партия, държава, бизнес и медии.
Точно тогава обществото става уязвимо. То иска промяна, но още не знае цената ѝ. То иска справедливост, но лесно може да получи нова зависимост.
Затова тезата, че Унгария е била превзета от фондацията на Сорос, звучи като продължение на стария пропаганден инстинкт.
Мадяр спечели изборите
Това е факт. Дали с неговата победа идва оздравяване на държавата или само смяна на центъра на контрол, тепърва ще се вижда.
Тъкмо затова днешният момент не бива да се чете с лозунги. Унгария не е сцена на приказка с добри и лоши.
Тя е поле на борба за власт, легитимност и право да се определя истината.
В този смисъл въпросът не е дали Сорос се връща?
Въпросът е дали унгарците ще успеят да си върнат държавата от всички, които я превръщат в инструмент за свой проект.