Страхът като най-могъщото средство за контрол над масите

Синдромът на лошия свят е едно от главните твърдения в обширната теорията за дългосрочния ефект от телевизията.

Теорията е съставена през 1976 от Джордж Гербнер – професор по масова комуникация. В нея той изследва дългосрочния ефект от телевизията върху обществото.

Теорията е изградена върху твърдението, че колкото повече време хората „живеят“ в телевизионния свят, толкова по-вероятно е те да вярват на социалната реалност представена на екрана.

Дали има причинна връзка между гледането на телевизионни програми, отразяващи насилие и поведението на пристрастените телевизионни зрители?

Съществен факт според Гербнер е, че за да консумираме телевизия не е нужно да сме грамотни или образовани. Следователно всеки може да възприеме посланията и съдържанието, излъчвани по телевизията.

Реалностите, създадени от телевизията, не са базирани на истински факти, а на спекулации.

Страхът, създаван от медиите

Всъщност телевизията не поражда определено поведение. Тя допринася към нашето виждане за света и затвърждава вече съществуващи у нас идеи и виждания за света.

Според Гербнер, колкото повече медия консумира обществото, толкова по-голям страх изпитва то към света.

Това означава, че хората, които гледат повече телевизия е по-вероятно да смятат, че шансът им да бъдат жертви на насилие е по-голям в сравнения с хора, които гледат по-малко телевизия.

Именно това Гербнер нарекъл Mean World Syndrome или Синдром на Лошия Свят.

Други аспекти на това явление са също така и загубата на доверие от страна на хората към останалата част от обществото и притъпена чувствителност към насилие.

Пристрастени към насилието

Според Джордж Гербнер „обществото бива култивирано да приема насилието като нещо нормално.“

„Главната причина за това са многобройните телевизионни сериали и филми, ориентирани около истории за убийства и насилие.“

Търсейки сензация новините също показват предимно случаи на различни видове престъпления.

Гербенер открил, чрез различни подходи, че насилието представено от медиите се покачва с течение на времето.

„Начинът да задоволиш аудиторията е като постоянно увеличаваш дозата, като наркотик“.

И тъй като насилието, което медиите излъчват постоянно се покачва, за да задоволи консуматорите, с течение на времето обществото е убедено, че и в реалния свят насилието се покачва.

Страхът като средство за контрол

Това явление може да бъде използвано от управляващите елити срещу обществото.

Страхливите хора са по-зависими, по лесно манипулирани и контролирани. Те са по-податливи към примамливо опростени и строги мерки.

Според проучване на Annenberg Public Policy Center през 1972 имало средно по 6.5 актове на насилие на час по телевизията.

Това число паднало до само 1.4 през 1996 и се покачило отново до 3.7 през 2010.

Данните показват, че и страхът на хората от насилие се е покачвал и намалявал в съответствие с размера на насилие в сериалите.

Нереална представа за света

С всеки добавен акт на насилие средно на час процентът на хора, които се страхуват да излязат сами през нощта се покачва с 1%.

Самият Джордж Гербнер доказва теорията си като проследява големи блокбъстър франчайзи като Resident Evil, 28 days later и Rambo.

Той намира, че със всяка следваща част на дадените филми броят на труповете се увеличава.

Най-фрапираща разлика се наблюдава във филмите за Рамбо – в Rambo First Blood (1982) е показан 1 труп, а 3 филма по-късно в Rambo от 2008 година са показани 305 трупа.

Целта е да се задоволи нуждата за консумация на насилие, към което обществото е става все по емоционално притъпено.

В свят, където медиите разгръщат обсега си върху все повече нови и различни платформи, ние сме облъчени от най-различни послания и съдържание повече от всякога.

Трябва да развиваме критичната си мисъл, която да ни помогне да разберем негативните ефекти от прекаленото и неосъзнато взиране в екрана.