Идеята, че човечеството е създадено от извънземна цивилизация, периодично се връща в публичния разговор. Тя съчетава научна терминология, древни митове и съвременна несигурност.
НАСА не публикува вероятност, че хората са създадени от извънземни. Агенцията заявява ясно, че не разполага с доказателства за извънземен произход на човека или на наблюдавани аномалии.
Причината е методологична, а не идеологическа.
Науката работи с измерими маркери, а за „извънземно създаване“ такъв маркер липсва.
За да се изчисли вероятност, са нужни входни данни
В случая няма генетичен подпис, технологичен артефакт или независим биологичен модел, който да сочи външна намеса.
НАСА и свързаните с нея астробиологични програми изследват естествени сценарии за възникване на живот.
Сред тях са хипотезата за РНК света и моделите за химична еволюция в хидротермални среди.
Тези модели се тестват експериментално
Те показват как сложни молекули могат да възникнат без интелигентна интервенция.
Съществува и понятието панспермия. То разглежда възможността животът или негови градивни елементи да се пренасят чрез метеорити.
Това обаче не означава съзнателно „създаване“. Естествената панспермия не изисква разумна цивилизация, а само физични процеси.
По-радикалната идея е насочена панспермия.
Тя допуска, че развита цивилизация е „засадила“ живот умишлено.
Тази хипотеза е обсъждана от учени като Франсис Крик
Самият той подчертава, че липсват данни, които да позволят оценка на вероятност.
Съвременните изследвания търсят биосигнатури и техносигнатури извън Земята.
Досега не е открит независим живот, който да позволи сравнение на произхода.
Без втори пример за живот науката не може да направи сравнителен анализ.
А без сравнителен анализ вероятността остава неопределима.
Често се смесват научни въпроси с медийни внушения
Заглавията създават усещане за „скрити признания“, които реално не съществуват в официалните доклади.
Идеята за извънземен произход на човека е хипотеза без емпирична опора.
Тя не е доказана, но и не може да бъде категорично отхвърлена при липса на данни.
Това поставя въпроса в зона на философията, а не на експерименталната наука.
Разликата е съществена и често се пренебрегва.
Ако утре бъде открит артефакт
с недвусмислен изкуствен произход извън Земята, разговорът ще се промени. Ако бъде намерен живот с различна биохимия, моделите ще се пренапишат.
Към днешна дата науката не вижда доказателства за извънземно създаване на човека.
Това не е отказ от търсене, а признание за границите на наличните данни.
Истинският въпрос не е дали искаме да сме създадени отвън.
Въпросът е дали сме готови да приемем отговор, основан на доказателства, а не на желание.