В свят, в който очите диктуват реалността, а науката приема за истина само онова, което може да се измери, идеята за същества отвъд видимия спектър изглежда на границата между фантастичното и абсурдното.
И все пак, човешката история е наситена с разкази, видения, предупреждения и срещи с нещо, което не се подчинява на физическите ни сетива.
Но въпреки това оставя отпечатък в съзнанието, в пространството, понякога дори в самото време.
От Амазония до Тибет
Древните традиции, от шаманите на Амазония до мистичните школи на Тибет, говорят за „пазители“, „духове“, „сенки“, „енергийни същества“, които съпътстват човека, напътстват или наблюдават.
Те не са непременно добри или зли. Те са в най-чистия смисъл на думата „друговериги“ форми на съществуване.
Създания от тъмната материя на съзнанието, от онзи спектър, който физиката тепърва започва да подозира, че съществува.
Неврофизиологията вече приема, че човешките сетива възприемат едва 0.005% от спектъра на електромагнитните вълни.
Гигантската мрежа
Видимата светлина, звукът, мирисът това са само тънки нишки от една гигантска мрежа.
В нея може би се крият цели цивилизации или форми на интелект, за които сме просто ефимерно явление, наблюдавано с любопитство или безразличие.
В изследвания на квантовото поле и теорията за паралелните вселени се допуска съществуването на „тънки пластове“ реалност.
В някои състояния — транс, дълбока медитация, близост до смъртта — хората докладват срещи с „присъствия“, „фигури от светлина“, „сенки, които говорят без звук“.
Ключ към невидимото
Тези преживявания често се интерпретират като халюцинации. Но ако са ключ към невидимото?
Въпросът „Съществуват ли?“ може би трябва да бъде заменен с „В каква форма съществуват?“ и „Защо не можем да ги възприемем обикновено?“.
Може би невидимите същества не са мит, а само сляпо петно в нашата възприятелна система.
Възможно е те да са тук, сега, в този миг. И да са част от нещо по-голямо: мрежа от интелигентност, която се простира отвъд границите на материята и времето.
И ако това е така, то най-важният въпрос остава: пазят ли те нещо? Или пазят нас?
НП