Тайни и загадки

Пирамидите в Гиза са чуждо владение и скоро ще разберем чие

Широко разпространено вярване, насърчавано от Холивуд, е че за строежа на пирамидите били използвани стотици хиляди роби. Нищо не би могло да е по-далеч от истината.

Египтяните от четвъртата династия не били велика, нито дори агресивна нация.

Но дори и да са били, нямало достатъчно потенциални роби в периметър от 8000 километра, които да свършат нужната работа. Заблуда подхранва портфейлите на откровени измамници и учени със съмнителни знания, казва авторът на статията Чарлз Селиър.

Лъжите не спират от векове

Общоприетите академични възгледи са разделени поравно между теорията за валяците, рампите и строежа на пирамидите. Тези две теории се преподават в училище като факти, без изобщо да са състоятелни.

С школата на рампите в египтологията искат от нас да повярваме, че се строяла рампа с дължина близо 2 км, чийто наклон се увеличавал с издигането на пирамидата.

Всъщност, по-трудно би било да се построи рампата, отколкото да се построи самата пирамида. След това биха останали около 3 млн. тона строителни отпадъци. А къде са те, знае ли някой?

Другата неистина натрапвана

от всеотдайни учени е теорията за търкалянето на дънери и огромните каменни блокове върху тях? Един очевиден факт би трябвало отдавна да е отхвърлил това твърдение.

Единствените дървета в древен Египет били финиковите палми. Като източник на храна, надали са били изсичани. Внасянето на трупи би изисквало повече кораби, отколкото Египет е имал някога.

Каква флотилия си представяте за транспорта на необходимите 25 млн. дървета?

Египтяните са ни оставили 3000 години на писмена и рисувана история, разказваща за почти всичко случващо се. От раждането на бебе до оране, прибиране на реколта, тъкане, жертвоприношение, молитви, балсамиране. Но нищо за пирамидите в Гиза. Защо?

Ако египтяните не са построили комплекса в Гиза, то кой тогава?

Водещи научни екип ни казват, че анализи направени с най-нова технология на откритията на Марс дават тези отговори. Ричард Хоугланд – бивш консултант в НАСА не е открил прочутото лице на Марс.

Той е ключова фигура в “Мисията до Марс” – частна международна научна организация, чиито открития са завладели въображението на света.

Другият учен е от екипа „Викинг“ на НАСА. Доктор Тобайъс Оуен, открил първия монумент на Марс през 1976г. работи активно по темата.

Познатата на света гигантска човешка глава с дължина 1.6 км е разположена в северна марсианска пустиня наречена Сидония. През 1979г. двама наети от НАСА анализатори на образи по-късно открили, че са укрити снимки на лицето.

Те са заснети под два различни ъгъла от космическия апарат „Викинг“. Близо до него е наблюдавана масивна пирамидална структура.

Сега известна като пирамидата „D and M”. Откритията им са отхвърлени в наши дни от НАСА като оптична илюзия. Възниква основателно въпрос. Каква е причината? От агенцията и към днешна дата запазват страховито мълчание.

Но след години на безплодни дебати

д-р Марк Карлото, решава да използва триизмерна техника за компютърно моделиране. Ескпериментът показва, че лицето действително би могло да бъде истинска триизмерна човекоподобна скулптура.

Тя е разположена на марсианската повърхност и е чиста форма на скулптура, висока 457 метра и дълга 1.6 км.

Групата учени открива още много аномални

структури в Сидония. С най-съвременна компютърна технология те показват, че структурите в Сидония носят белези на ясни доказателства за силна геометричност.

С прости думи – една напреднала цивилизация строи градове, пирамиди, съдържащи повтарящи се геометрични модели.

А лицето на Марс и близките пирамиди, целият комплекс Сидония просто кипят от тази проста, елегантна геометрична структура.

Фундаменталните математически отношения, предадени чрез структурите в Сидония, са загадъчно пресъздадени в комплекса Гиза тук на Земята, включително самото местоположение на Сфинкса.

Дори ключовата географска ширина на Гиза – северно от екватора, е директно свързана с географската ширина на пирамидата в Сидония на Марс.

Това е единственият и най-поразителен

признак на интелект, открит на Марс. Хоугланд и екипът му направили и нещо повече – те извършили подробен образен анализ на лицето на Марс.

Сравнили го със Сфинкса и открили, че двата човешко-лъвски образа, отстоящи на милиони космически километри, имат смайващи визуални и символистични прилики.

Екипът на Дарън Мак Гавън, Чарлз Е. Селиър и Брайън Ръсел счита, че това лице е нашето лице. Или казано с думите на историята – както сме изглеждали някога.

В известен смисъл, някой ден може да открием, че ние сме били марсианците. Затова сега уфолози, учени  и частни изследователски центрове упражняват такъв натиск над НАСА.

Целта е да се направят нови снимки

с висока резолюция на комплекса Сидония на Марс. Хората са завладяни от мисълта, че в образите от Сидония може да открием убедително доказателство за връзката между монументите на червената планета и тези на Земята.

Тяхната проекция е представена от пирамидите в Гиза. Ако това е така, очевидно цялата ни история, този мъгляв намек кои сме ние и как сме възникнали на тази малка планета ще бъдат променени.

НП/по Чарлз Селиър