Хипотези

Откакто светът съществува, конфликтът е негова сянка

Откакто светът съществува, конфликтът е негова сянка — неизменно присъствие, променящо се само по форма, но никога по същност.

Въпросът „защо се случват всички конфликти по света?“ не допуска лесен отговор, но носи в себе си необходимостта от изследване – дълбоко, честно и без илюзии.

Премиера на 2 и 3 октомври 2025 от 19:00 в кино "Люмиер", София

Проект контрол

скрити истини, които управляват света

Филм на Стойчо Керев

Джорджия Николова, Мартин Захариев, Иво Величков, Нора Пенева, Вълко Чобанов, Оксана Хорват-Станчева, Мадлен Алгафари, Кристиян Шкварек, проф. Бойко Рангелов, Христо Нанев

Купете билети сега
или на касите на НДК

Той е въпрос не просто към настоящето, а към самата тъкан на човешката природа.

I. Корените: страх, идентичност и власт

Всеки конфликт започва с напрежение. Това напрежение често възниква там, където се срещат различия: културни, етнически, икономически, религиозни.

В основата му стои страхът — от загуба, от различното, от неизвестното. Този страх активира древни биологични и социални инстинкти за оцеляване, но когато се пречупи през модерната инфраструктура на държави и идеологии, той се превръща в политическа и военна ескалация…

От племенните сблъсъци до кибервойните, основният мотив често е един и същ: кой ще води и кой ще бъде воден.

II. Идеологиите: маските на старите демони

Вторият пласт са идеологиите мощни наративи, които обличат конфликта в морална обвивка.

Те придават на борбата смисъл, оправдание и дори величие. Религия, национализъм, демокрация, социална справедливост. Всяка от тези сили може да бъде използвана както за мир, така и за война.

Идеологията не създава омразата. Тя я канализира. Дава ѝ символи, врагове, мъченици. Чрез нея конфликтът се легитимира. Убиването получава рационализация. Разрушението – мълчаливо съгласие.

III. Икономическите интереси: невидимият диригент

Нито един съвременен конфликт не е напълно идеологически. Винаги има икономически вектори. Зад всяка война има пазар.

Петролните залежи, търговските пътища, производството на оръжия, експлоатацията на труд и ресурси – това са реалните двигатели на много от „необходимите“ интервенции и „справедливи“ бунтове.

Мултинационални корпорации, сенчести интереси, банки, фондове…новите играчи на глобалната сцена не носят униформи, но дърпат конците на политици и генерали.

IV. Липсата на памет и образование

Конфликтите се случват и защото не помним. Или помним избирателно. Историята се повтаря, когато е пренаписана или забравена.

Образованието, което не учи на критично мислене и състрадание, ражда поколения, способни да вярват в нуждата от война.

Тези поколения лесно се манипулират, биват впримчвани в пропаганди и превръщани в пионки.

Липсата на историческа емпатия е удобна за онези, които искат да създават нови фронтове. Не толкова географски, колкото ментални.

V. Психологията на „другия“

Сърцевината на всеки конфликт е представата за „другия“. Врагът винаги е деформирано отражение на собствените ни страхове.

Дехуманизацията на противника е ритуал, необходим за избягване на вина. Колкото по-малко човечност виждаме в другия, толкова по-лесно е да го разрушим.

Оттук тръгват всички геноциди, етнически прочиствания, междуособици. Това не са просто политически действия, а психосоциални изкривявания.

Възможен ли е свят без конфликти?

Не. Но възможен е свят с по-малко конфликти. Първата стъпка е разбирането. Втората – личната отговорност. И третата – изграждането на култура, която възнаграждава мира не като отсъствие на война, а като присъствие на справедливост.

Всички конфликти в света се случват, защото хората са хора. Сложни, ирационални, уплашени, но и способни на избор. Историята е не само хроника на сблъсъци, но и на преодоляването им.

Ако искаме по-добро бъдеще, то няма да дойде от оръжия или споразумения. Ще дойде от осъзнаване. И от нежелание да мразим.