XIX век ни е дал едни от най-добрите творби, свързани с митологията, макар и те след това да са били игнорирани и забравени с времето.
Но с настъпването на 50-те и 60-те години интересът към непознатото отново се появява след кацането на Луната и осъщественото пътуване в Космоса.
Зараждат се теории като тази за древните астронавти. Макар и от нея да са произлезли някои добри идеи, погрешните интерпретации я развалят. Това са само няколко от примерите.
Анунаки и Нибиру
Благодарениe на Зекария Сичин, според повечето теории за древни астронавти, Анунаки са мистериозна раса от същества, дошли от планетата Нибиру.
Терминът „Anunaki“ произлиза от „an“ – „рай“, и „nuna-ke-ne“ – „великолепни потомци“.
Тоест те са потомци на Ану, баща на Енки и Енлил. За първи път Нибиру се споменава в петата глинена таблица на Енума Елиш, древно произведение от Вавилон, описващо историята на света.
„Той открил дома им на Нибиру и намерил техните връзки“.
В седма таблица се казва: „Нибиру е ярка звезда в небето“.
Експерти преводачи казват, че Нибиру всъщност е Юпитер. Името произлиза от „eberu“ – „да преминеш“, което Сичин интерпретирал като „преминаваща планета“.
Според автора тя преминавала на всеки 3600 години покрай Земята. Това число е „sar“, шумерска единица за време, равняваща се на 3600 години.
Но никъде в текста тя не се свърза с преминаването на планета. Нибиру не се споменава и в шумеркси текстове.
Анунаки бил просто шумерски термин за „боговете“ и не дошли от друга планета.
Забраненият плод
Хилядолетия наред хората са смятали, че забраненият плод в Едем бил ябълката.
В Стария Завет се казва:
„И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;“
„…а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него, защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.“
„Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем, само за плодовете на дървото, що е посред Рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.“
Винаги се е смятало, че змията е дала ябълка на Ева. Но тази ябълка не се споменава в нито един от древните текстове.
Заблудата идва от това, че в ранните години църквата използвала парономазия, при проповядването пред невежата тълпа.
Но латински думата за „лош“ е malus, а думата за „ябълка“ е malum. За това във всички произведения на изкуството, свързани с този разказ, се изобразява ябълка.“
Нефилимите
Една от най-често срещаните грешки на съвременните изследователи е да свързват Нефилимите с паднали ангели. В Стария Завет се казва:
„Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.“
„И рече Господ Бог: няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от тия човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.“
В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.“
„Славните човеци“, наречени „gigantes“ на гръцки, е транслитерираната от иврит дума „nephīlīm“.
Терминът е свързан с naphal, в превод от иврит – „да паднеш“, но не е същата дума.
Тази интерпретация води до популярното предположение, че Нефилимите били паднали ангели, които били на страната на Луцифер.
Те били племе гиганти, като Гиборимите, Енак, Енаким и Анакините, а не паднали ангели или богове.
ancient-origins.com