Повечето учени смятат,
че произходът на името българи трябва да се търси в Азия. В древността, част от дедите ни наистина са се заселили далеч на изток, но това не дава право на никого да дефинира прародината ни край Алтай, или пък край Памир.
Потомците на англосаксите са се разпространили из Америка, Австралия, Нова Зеландия, Британия, владели са и Индия дълго време.
Но всеки образован човек знае,
че мястото, в което англосаксите са се оформили като народ се намира в земите на Северна Германия и Южна Дания. Всички останали територии са просто колонии на англосаксите и техните потомци.
В далечното минало, на юг от Хималаите е живял народ, влезъл в историята под името баргава/бргу. Индийците считат баргава/бргу за полубогове и казват за тях, че са бойци-колесничари, че са донесли огъня, свързвани са и с брамините.
Последното е много интересно, защото неотдавна проведено генетично проучване показа, че брамините се различават ярко от дравидското население на Индия.
За разлика от говорещите тамилски език, телугу и т.н., брамините са носители на маркерите J2, G2, E, R1a. Това означава, че предците на арийците брамини са дошли от най-вероятно от Балканите, защото тази комбинация от маркери е езкотична, чужда за населението на Средна Азия.
Понеже около 56% – 60% от хората у нас
са носители на маркерите J2, G2, E, R1a, то нашите деди се явават най-добрия кандидат за спътниците на тракиския бог по време на похода му за далечната Азия.
Излиза, че историите за идването на Дионис в Индия не са плод на фантазия, а предаване на реални събития. Явно ненапразно Луций Ариан твърди, че Дионис е създал индийската цивилизация.
Ако към тези факти добавим и това, че Ария е най-старото име на Тракия, то нещата си идват на мястото и става ясно кой е мистериозния народ баргава.
Това са наследниците на хората, които тракийския бог (всъщност обожествен цар) оставя в земите на юг от Хималаите.
Не е никак трудно да се разбере
кои са тези стари балканци, които в незапомнени времена идват в Индия и създават ранната култура на страната.
Но разкриването на самоличността на въпросните преселници показва, че официалната историография е просто сбор от угодни на чужденци измислици.
Това поражда и нежеланието да се говори по този въпрос. Данни обаче има, те са откъслечни, но съберем ли ги в едно, ще се получи нещо интересно.
Ясно е, че гърците са предали звука Bh като Ph, а това означава, че правилното име на флегиите е блегии, или бльгии. Става дума за едни и същи хора, чието название е предадено по различен начин от различни хора – индийците и гърците.
Това не е просто спекулация, не е волно предположение. Има предания, в които се разказва, че представители на народа флегии (бльгии) придружават Дионис в похода му до Индия.
Освен това, според изследователя Робърт Бък,
флегиите спадат към тракийската общност, следователно и баргава са траки – тези траки, които Дионис довежда в Индия.
Те са хората, благодарение на които типичната за за нас българите комбинация се среща при брамините – потомците на арийците.
Древните балканци, които колонизират Северна Индия, са оставили следи и на друго място. Това е Приазовието, там където Теофан и Никифор локализират Стара Велика България.
Олег Трубачов смята, че в дълбока древност арийците са обитавали Черноморските степи. Това несъмнено е така, но към владенията на гордите бойци-колесничари трябва да се добави и Тракия.
Реално, нашата земя и територията на Украйна са били дом на хора от един и същ произход поне от шесто хилядолетие пр. Христа.
Доказателство за това са сходната керамика,
идолна пластика, типове жилища, погребения, а и обичаи като изгарянето на старото селище преди да бъде основано ново.
Тракия е и мястото, от което народ наречен болги потегля за Британия където ще стане известен под името Fir Bholg (fir означава буквално мъже, народ).
Свързването на създалите първите закони на Ирландия болги с Тракия е само по себе си интересен факт. Но има още нещо, което е от голяма важност.
По-горе бе посочено, че баргава и флегии (бльгии) означава едно и също – светли, сияйни. Думата болг от своя страна е обяснима с древния корен болг–светлина, сияние.
Павел Серафимов, Sparotok