България

Непубликувано интервю с проф. Лъчезар Филипов

Забележка: Странно нещо е съдбата. Днес се рових в старите ми хард дискове. Преглеждах предавания, аудио записи, снимки от пътувания в чужбина и страната…и изведнъж попадам на цяла папка озаглавена ”Luckata”.

Отварям я и онемявам. Непубликувани интервюта с проф. Филипов, които сме подготвяли за страницата ни. Те са цели 8 и без колебание ще ги публикувам, защото може би е редно. Стойчо Керев

Стойчо Керев (СК): Здравейте, проф. Филипов. Радвам се, че намерихте време за нас. Пътуването в космоса и откриването на нова земя. Какви са последните научни открития в тази област?

Проф. Лъчезар Филипов (ЛФ): Вижте сега. Пътуването в космоса винаги е било тема на значителен научен интерес и технологични иновации. В последните години наблюдаваме големи успехи в разработването на нови технологии за космически полети.

Изкуственият интелект, автономните системи и новите ракетни технологии са само част от иновациите, които ускоряват нашите усилия за достигане до нови планети.

СК: Има ли конкретни мисии или проекти, които в момента са насочени към откриването на нови планети за обитаване от хората?

ЛФ: Вижте сега, има няколко интересни мисии. Но мисията на NASA „Транзитен екзопланетен изследователски сателит“ (TESS) активно търси нови екзопланети чрез транзитния метод.

Чувам, че Европейската космическа агенция (ESA) ще развива сериозно проекта „Плато“, като ще използва точни фотометрични наблюдения за откриване на планети с размери и характеристики, подобни на Земята. Но да ви кажа, че само чувам разни слухове от колеги, от чужбина за “Плато”.

СК: Какви са предизвикателствата пред пътуването до такива далечни планети?

ЛФ: Разстоянието е едно от най-големите предизвикателства. Дори със съвременните технологии, пътуването до най-близката екзопланета би отнело десетки хиляди години.

Освен това, трябва да се справим с радиационната защита на екипажа, психическото и физическото здраве на астронавтите, както и осигуряването на ресурси за дълги мисии. Разработката на устойчиви системи за животоподдържане и рециклиране е критично важна.

СК: Възможно ли е в бъдеще да разработим технологии, които да ни позволят по-бързи космически пътувания?

ЛФ: Абсолютно. Един от най-обещаващите подходи е развитието на нови двигателни технологии като ядрени термални двигатели или двигатели на базата на антиматерия.

Тези технологии имат потенциала значително да намалят времето за пътуване в космоса. Работи се и по концепции като слънчеви платна и електрически задвижвания, които могат да ускорят нашите междупланетни пътувания.

СК: Каква роля играе международното сътрудничество в тези изследвания?

ЛФ: Международното сътрудничество е от решаващо значение. Знаете, че съм участник в международни срещи. И там се говори много по темата.

Космосът е твърде голям и предизвикателствата са твърде сложни, за да могат да бъдат решени от една нация сама. Съвместните мисии, като Международната космическа станция, показват колко много можем да постигнем, когато работим заедно.

Споделянето на знания, ресурси и технологии е от съществено значение за бъдещето на космическите изследвания.

СК: Какви са вашите лични очаквания за бъдещето на човечеството в космоса?

ЛФ: Вижте сега, вярвам, че сме на прага на нова ера на космически изследвания. Надявам се, че в следващите десетилетия ще станем свидетели на първите човешки мисии до Марс и, може би, дори до някои от луните на Юпитер и Сатурн.

Откриването на нова „Земя“ вероятно ще отнеме повече време, но съм оптимист, че с постоянство и повече късмет, ще успеем.

СК: Благодаря ви за този разговор, проф. Филипов.

ЛФ: Благодаря и аз.