Германският канцлер Фридрих Мерц сложи край на илюзията за „нов световен ред“.
Тридесет години Европа вярваше, че търговията гарантира мир. Германия гради индустриален гигант върху евтина енергия от Русия и огромен пазар в Китай.
Моделът се разпадна под натиска на войната в Украйна и глобалната конфронтация между Вашингтон и Пекин.
Пари за оръжие
Мерц не прикри промяната с дипломатичен език. Берлин увеличава военните разходи и ускорява превъоръжаването.
Германия поема ангажимент да поддържа минимум два _ процента от БВП за отбрана в рамките на НАТО. Това не е символика, а стратегически завой.
Новият курс признава проста истина. Икономическата зависимост носи уязвимост.
Вглеждане навътре
Германските компании получиха сигнал да намалят експозицията си към Китай и да диверсифицират веригите за доставки.
Индустриалната политика вече се разглежда като въпрос на национална сигурност.
След Студената война Западът говореше за универсални правила и разширяване на либералния модел.
Днес геополитиката се завърна с пълна сила
Държавите изграждат блокове, защитават ресурси и инвестират в армия. Германия се включи открито в тази логика.
Твърдението, че Мерц е „погребал“ световния ред, отразява по-дълбока трансформация. Той призна, че епохата на удобната глобализация приключи.
Европа вече не може да разчита на евтина сигурност и скрити компромиси.
Пред континента стои избор
Или ще изгради стратегическа автономия с реална мощ, или ще остане периферия в сблъсъка между големите сили.
Мерц направи първата крачка. Въпросът е дали Европа ще го последва?