Сънят е нощната страна на човешкото съществуване – свят, в който логиката отстъпва пред символа, а времето се разпада в хаос от образи.
От древни времена хората са вярвали, че сънищата крият знаци, предупреждения и пророчества.
Премиера на 8 и 9 октомври 2025 от 19:00 във ФКЦ Варна - зала 2
Проект контрол
скрити истини, които управляват света
Филм на Стойчо Керев
Джорджия Николова, Мартин Захариев, Иво Величков, Нора Пенева, Вълко Чобанов, Оксана Хорват-Станчева, Мадлен Алгафари, Кристиян Шкварек, проф. Бойко Рангелов, Христо Нанев
Купете билети сега
или на касите на ФКЦ Варна
Но в съвременния свят, където рационалното доминира над мистичното, остава отворен въпросът: можем ли все пак да вярваме на сънищата?
На границата между реалното и
несъзнаваното, сънят е вътрешен глас, който не говори с думи, а със сцени.
Според психоанализата, начело с Фройд и Юнг, сънищата са кодирани послания от подсъзнанието – отражение на скрити страхове, потиснати желания или неосъзнати истини.
Те не предсказват бъдещето в буквален смисъл, но го подготвят. Те не показват реалността такава, каквато е, а такава, каквато я преживява душата.
Науката за съня онейрологията потвърждава,
че мозъкът по време на сън продължава да обработва информация, да сортира спомени и да експериментира с възможности.
Това прави сънищата едновременно хаотични и смислени. Случайността на образите не изключва техния символичен заряд.
Сън за пропаст може да бъде проекция на вътрешен страх от провал, докато сънуван полет често отразява желание за свобода. Символите говорят на език, по-древен от думите.
Но има и онези сънища – странно ясни, пророчески на вид, които улавят миг от бъдещето или послание, което не може да бъде обяснено логично.
Историята познава много подобни случаи
от съня на Линкълн за собственото си убийство до интуитивни сънища при бедствия и загуби.
Дали това е случайна съвпадение или проявление на едно по-дълбоко, свързано съзнание – остава отворено.
Сънят може да бъде и пътеводител. Много творци, учени и мистици са черпили вдъхновение от сънищата си.
ДНК спиралата на Уотсън, мелодиите на Бетовен, или дори гравитационното ябълко на Нютон – всички носят ехо от онзи вътрешен свят, в който съзнанието се отдалечава от контрол и навлиза в състояние на откровение.
Вярването в сънищата не означава сляпо следване
Означава внимание. Да тълкуваме, да чувстваме, да се вслушваме. Да разбираме, че нощта не е просто пауза в живота, а също сцена, на която душата играе своите най-дълбоки роли.
Можем ли да вярваме на сънищата? Може би въпросът не е дали можем, а дали имаме смелостта да чуем какво ни казват.