През януари 1914 г. вестникът „Ню Таймс“ публикува резултатите от мисията от руска изследователска експедиция, която извършва изследвания в Средиземно море близо до остров Лесбос, Родос и Крит.
Според докладите, са били открити мистериозни плакети от неизвестен материал, както и ковчег без какъвто и да е печат.
Заслужава си да се отбележи, че истерията в научната общност по отношение на тези констатации е много силна.
Независимо от това, по-нататъшните исторически събития, т.е. войната и революцията в продължение на няколко десетилетия, лишават тези открития от научен интерес.
Началото е далеч назад
Учените са започнали да обръщат специално внимание на мистериозната плоча, извадена от Средиземноморското дъно едва през 1930 година.
Съветските изследователи най-накрая успяват да определят състава на метала, от който са направени артефактите.
След дълъг анализ е заключено, че плочите са от чист титан. Този факт предизвиква не само изненада, но и много въпроси.
Какво откриват?
Титанът е бил открит през 1825 година и едва в началото на 1920 г. холандските учени са успели да постигнат висока якост на метала, стабилност на кристалната структура и намаляване на броя на различните други компоненти в него.
След 10 години съветските учени успяват да разчетат текста, издълбан върху артефакти. През 1940 г. е завършен пълният превод на целия текст. Въз основа на съдържанието следва, че мистериозният артефакт е от Лемурия.
Лемурия – мит или реалност?
Надписите доказват, че в саркофага е погребан един от най-великите свещениците, открил тайната на вечния живот и безсмъртие.
Той ще оживее, когато дойде време да се разкрие тази тайна на цялото човечество. Интересно е, че в СССР висшите кръгове на службите се интересуват от този на пръв поглед абсурден текст.
Когато специалната група на НКВД е създадена, начело с генералния Нифедьов, е трябвало да се проучат възможностите за получаване на безсмъртие за ръководството на страната.
Всички разработки в тази област са били пазени в дълбока тайна
За съжаление, към днешна дата, не е известно колко далеч съветските учени и специалисти от тайните служби НКВД са стигнали.
Знае се само, че шест месеца по-късно генерал Нифедьов получава нов армейски ранг.
Какво се е случило? Ясно е само, че саркофагът и титаниевите пластини са съществували и са предизвикали извънреден интерес в лидерите на СССР.
Те са се опитали да защитят артефактите от германските войски. Но не са се осмелили да ги унищожат.
В същото време командването на Вермахта,
независимо от загубите, се стреми да открие саркофага и възлага на високопоставен представител на Райха транспортирането му.
Не е ясно също защо лабораторията за изследване на съдържанието на саркофага е изградена толкова близо до границата с друга държава.
Някои западни и руски учени от „Аненербе“ и окултни практици на Третия райх, като Я. Оноприенко, М. Байджент, Брус и Воронин смятат, че артефактът е попаднал в ръцете на нацистите и проучването на този мистериозен саркофаг продължило в „Аненербе“.
За съжаление, съдбата на загадъчния предмет е неизвестна. Успели ли са учените от Райха да го отворят? И какво е било скрито в него ще остане загадка за човечеството завинаги.
Както и това защо едва сега тази история се разпространява…
НП