Магичното тракийско светилище Индипасха лекува души

Всеки народ по света предава през вековете легенди за тайнствени места, където човек може да намери спасение и изцеление от мъки и болести. Или поне са такива легендите по древните земи.

Нашите земи са древни и като такива крият в недрата си едни от най-святите тайни на човешкия род. Те са оплетени в легенди и вярвания, които се срещат само тук.

Една от най-тайнствените ни планини е обитавана от хилядолетия. В нея, разказват притчите, бродят самодиви и духове на неземни сили.

И на тайни места в планината са оставени чудотворни извори, за да могат се лекуват както те, така и хората.

Чудотворно място

Едно от най-малко известните светилища на Странджа планина е Индипасха. Не само приказка, но и съвременно предание е, че само просветените могат да намерят пътя до това свято място.

Историографи пишат, че тук те са извършвали ритуали в преклонение и почит към богинята Майка, още от прастари времена.

Има запазено устно предание, което разказва как тракийски жрици извършвали жертвоприношения на усойно място в самото сърце на Странджа планина и така предсказвали бъдещето.

Но други исторически източници настояват, че Индипасха е много по-древно светилище и удобно е наричано тракийско. Прави ни впечетление, че у нас всичко се кръщава тракийско с лека ръка.

Очевидно е, че само посветените знаели пътя до оброчището. Ориентирали се по изсечените на скалите соларни кръгове.

Силата на живата вода

В мистичното светилище и днес тече „жива“ вода, която едно време изправяла на крака болни, сакати прохождали, слепци проглеждали.

Когато експедицията на НП беше на място научихме, че водата на Индипасха е най-лековита в неделята след Великден, на Томина неделя. Дали това е така, не се наемаме да гадаем.

Мястото е скрито в почти непроходим дол на метри от турската граница. И за щастие е останало у нас. До поляната, от която се тръгва за светилището се стига по един добре направен черен път.

После идва трудното. Слизането към светилището за мнозина може да се окаже нелеко. В един миг сякаш попадате в друго измерение. Времето e спряло, тишината може да бъде рязана с нож.

И вие самите се умълчавате. Сякаш някаква невидима сила ви заповядва да сте тихи пред древните божества.

Над икона на Богородица, оставена от някой неизвестен поклонник, върху скалата висят навързани хавлии, тениски, чорапи.

Автори казват, че това са остатъци от варварски обичаи и суеверия, свързани с плодородието, които някак естествено се преплитат с християнството.

На кого помагат древните богове

Вярващите в изцелението на тялото си оставят дреха. Но по-добре е да е конец носен от човека. Той символизира връзката на този свят и отвъдния.

Според преданието, изворната вода на Индипасха помага на жени при безплодие.

Идващите на светилището е добре да спазват най-древната традиция. Да мълчат през цялото време. Да са там със себе си първо.

После да измиват лицата си бавно от долу нагоре три пъти. Да отпиват на глътки от водата, без да се застояват пред извора.

Пътуването до Индипасха е трудно да се забрави. По пътя към него на експедицията ни се случиха небивали неща.

Но хората днес вярват малко и някой друг път и в друго време ще разкажем за портала, който видяхме там и накъде води.

НП