България

Лъжата за българската история се повтаря от 100 години. И това не е случайно

В редакцията ни се получи писмо от наш зрител преди известно време, редакторите на предаването го бяха отделили, за да проучат част от твърденията в него. Днес, година по-късно, темата за лъжите в българската история виси като дамоклев меч над опазаването на националното ни достойнство. Ще публикуваме писмото на нашия зрител в две части и ако той прецени да се свърже с нас ще оповестим и името му. Авторството на публикацията е непроменено и без корекции. Следва текста в оригинал – част I:

Моите уважения към екипа,

Русе, Доходно здание - зала "Европа"
16 октомври 2024 от 19:00 ч.

ПРОБУЖДАНЕТО:
Можем ли да излъжем матрицата?

Филм на Стойчо Керев

Купете билети

Следя с интерес Вашите издания на различни теми. Предполагам, че сте засипани с писма и затова ще премина направо на въпроса.

Настоящето писмо се получи доста по-дълго от първоначално предвиденото, за което се извинявам. Считам обаче, че в него бихте могли ако прецените да откриете някои въпроси, които биха Ви заинтересували.

И така относно българската официална антична и средновековна  история, следва да изразя моите неуважения към българската историческа наука, или по-скоро псевдоисторическа такава. Паисий Хилендарски, Раковски и други са писали за българската история документи позовавайки се на материали черно на бяло съхраняващи се в оцелелите манастири до освобождението.

Техния труд е омаловажен в последствие от Констанин Иречек и цяла поредица национални предатели служейки на чужди интереси.

Сигурен съм, че не е необходима справка за това кой е той, но ще наблегна на свързаните с тезата ми моменти от неговата биография, затова цитирам съвсем малко от Уикипедия :

„След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София.“ Той е чех а не българин. Не случайно наблягам на неговата биография. Никъде не е посочен неговият реален мотив да зареже Чехия и да се появи в България, освен ако не е изпратен… Иречек пристига у нас 1879 г. малко след Освобождението.

Този „специалист“ без никакъв опит извън академичните среди и без да е работил „на терен“ буквално е измислил българската история за една нощ. И това го казвам напълно отговорно и съм готов да споря с всеки.

---

Само че въпроса който всеки мислещ човек би следвало да си зададе в случая е защо Иречек би направил подобна глупост, преиначавайки историята на цял един народ?  Защо без да съпоставя исторически извори, документи от антични хронографи, без да изследва бит и култура написва нещо което обслужва всички други но не и българските интереси.  Какви логични мотиви би имал за това ? А Иречек има мотиви …

Дядото на Констанин Иречек е Павел Шафарик – официалният историк на Австо-Унгарската империя. Австор-Унгарската империя е спорела с Руската империя за правото да бъде покровител на славянските народи на балканите и земите, които населявали и които се намирали под властта на Султана /Османската империя/. Целта е разбира се е контрол над проливите. Обявявайки се за защитник на славяните, двете държави се опитвали да разширят сферите си на влияние в посока Босфора. И ако се наложи да воюват с Турция, оправдавайки войната със защита на населението в този регион.  Австро-Унгария първа прокарва теорията за панславизма. Справка: http://bg.wikipedia.org/wiki/панславизъм

Панславянски идеи за първи път са изложени от хърватския мисионер Юрай Крижанич в средата на 17 век. … само, че може би са му я подсказали. По случайност / аз не вярвам в случайности особено когато се отнася до събития с дълготрайни исторически последици/, Хърватия е част от Австо-Унгария по това време. А първият, който формулира термина „панславизъм” е Ян Херкел през 1826 г., отново чех, също както и както Константин Иречек.

Да се върна на думата. За да защитават интересите на славяните на Балканите и особено на населението живеещо близо до проливите, първото условие е там да има славяни … без значение дали реално това е така или не.

Само да направя една вметка….

Не бива да се бърка  настоящата българска политика и това как тя се прави в момента  с политиката, която другите уважаващи себе си държави водят. Има една основна разлика. Политикита на другите държави е  дългосрочна!

Действията на споменатият от мен К. Иречек и цялата гилдия след това са само част от поредица акции на външната политика и задкулисни ходове на Австро-Унгария и Русия.

След постепенното прокарване на идеята за панславистка доктрина са минали няколко десетилетия  на политически договорки и ходове между великите сили преди да се стигне до условията, при които е написана  „История на българите“ от Иречек. Действията му са следствие, чиято цел е била да затвърди постигнатото на политическо ниво до момента. Впоследствие всяка една теория или факт, които са противоречели на официалната доктрина са били в разрез с руските интереси и не само с руските.

---

Теорията на Иречек, че 8 000 – 10 000 хиляди кривокраки татароподобни номади, които не са слизали от кон са минали Дунав и са разбили 80 000 византийска армия от ветерани, които току що са размазали арабите и са спрели настъплението им за около 50-60 години, и после тая номадска група е построила ей така на принципа, както се строят юрти и палатки, градове като  Плиска и Преслав, като за Плиска пътешествениците са писали, че е спорел по хубост с Константинопол. Това не го казвам аз а хора от различни националности минавали по нашите земи по онова време, които са описвали видянато.

Та идеята, на господин Константин Иречек, че тази малка номадска група „се е претопила в славянското море“ е меко казано нелогична.

Само, че тази идея идеално е обслужвала интересите на Австро-Унгарската империя, чийто историк е бил … дядото на Иречек.

На Руските имперски интереси също разбира се. Трябвало е политическите претенции, и международни ходове да се оправдаят на база исторически е етнически доводи. (В последствие и по време на комунизма тази теория е продължавала да получава пълна подкрепа поради политически причини. Мисля, че няма нужда да ги изброявам. Георги Димитров е имал такива  идеи за Балканска федерация точно на базата на тази доктрина за „Панславизма” , че даже и на Сталин сигурно са му настръхнали косите. Но това е друга тема.)

Уточнявам, че не мразя Русия, камо ли руския народ. И това не е анти-руска теза. В това, че всяка държава / освен нашата / си гони интереса няма нищо чудно.

Продължавам по темата. От двете държави Русия е била много по-заинтересована да получи контрол над проливите. На нея й е трябвало излаз в посока Средиземно море,  много повече от колкото на Австро-Унгария.  Затова и постепенно поема инициатива по „славянският” въпрос. Става въпрос за търговия, бизнес, и сфери на влияние.  Търговските пътища, които е щяла да си осигури,  чрез сериозното си влияние в една силна и голяма България на Балканите според Сан Стефанският мирен договор са щели да доведат страната до сериозен възход, всъщност и двете страни и нашата и на Русия, което разбира се е противоречало на интересите на останалите Велики сили и това е разбира се една от причините за последвалия Берлински конгрес.

Ще се върна от там където започнах.

Защо историята на Паисий, Раковски, анонимния римски хронограф, арменски летописци и т.нт. не се връзва с тази на Иречек ? Защо е обявено, че всичко което са написали е грешка ?

Защото изброените / без Иречек  разбира се / са черпили информация от книги съхранявани в старите манастири преди освобождението, за това. Ще питате къде са тези документи, книги, извори ? Отговарям ви. Документирано е и съществуват доказателства, че веднага след освобождението докато е траело още руското временно управление от България са изнесени над „120 товара“ книги. Така е записано, „товара“ аз го разбирам като 120 каруци или може би пратки. Тези книги са иззети от манастирите от руски и забележете австро – унгарски военни части. Това не е мит, това не е предположение, това е реален факт. Реален факт е и унищожаването от руски военни части на една плоча намерена някъде по Дунав, на която са записани думи на Аспарух „Аз идвам тук при свои“, или нещо подобно. Отдавна съм чел по въпроса и съм по забравил фактологията, но тя съществува. Сигурен съм , че при едно сериозно проучване от страна на екипа на предаването и на г-н Керев, ще се намерят следи от това покушение срещу паметта на нашата нация.

Тезата на Вашият гост историк професор Симеонова според мен, не е коректна. Гледал съм и други предавания с нейно участие и смятам, че може би не е обективен историк. Но това разбира се е въпрос на гледна точка.  Професор Симеонова твърди, че почти няма исторически документи от Първото и Второто Българско царство. Според нея по времето на „Златният век” може би България не е била книжовен център, защото книгите ги нямало сега. В желанието си да ни убеди, тя самата си противоречи. Твърди, че част от нашата история била възстановявана от документи свързани с кореспонденцията между Франкската държава и Царство България. Твърди, че е чела редица документи съхранени в някогашните манастири на франките и от там е черпела информация, защото при нас нямало такава.  И точно тук си противоречи. При една писмена кореспонденция се предполага, че и двете страни пишат писма, пращат писма и получават писма. Щом франките са получавали писма в отговор на техните, тогава къде е другата половина от кореспонденцията, която е пристигала тук в България? Къде са писмата от Франкската държава, които са пристигали тук? Нали професор Симеонова не си въобразява, че българите през средновековието са писали на гърба на писмата на франките и са им ги връщали, за да пестят хартия? Това разбира се е в кръга на шегата. Но дефакто никак не е смешно. Отговорът е, че през определен период тези писма, заедно с много други писмени извори са унищожени или изнесени от страната. И това е едно от косвените доказателства, че огромен брой книги и документи са били изнесени от страната след Освобождението.

Мотивите на Руската империя не бива да учудват. Има достатъчно доказателствата, че е имало план временното руско управление на освободените земи да не бъде временно. Има един интересен  момент, при който главнокомандуващият руските военни части по това време се е опитал да накара първият назначен български  министър на образованието, да издаде заповед децата в училище да започнат да учат по руската граматика. За всичко това има факти и доказателства. Васил Левски е казвал „Братя ! Не чакайте някой да дойде да ни освободи. Този който ни освободи, той ще ни пороби отново !”

Продължавам относно преиначаването на българската история.

---

По времето когато Констанитин Иречек и други като него, подкрепяни от влиятелни политически кръгове са се вихрели с предположения колко точно Аспарух и армията му са били  близки до татарите, турците, самоедите или каквото там им е идвало на ум, един друг човек е работил усилено. Казва се професор Ганчо Ценов.

Кой е Ганчо Ценов ще разберете от тук http://bg.wikipedia.org/wiki/Ганчо Ценов или https://www.youtube.com/watch?v=DvJU4bq-fRA

Само, че не бива да се вярва на всичко, което се пише дори и в Укипедия. Статията там не е пълна. На мен също ако искате не вярвайте. От четиринадесет годишен се интересувам от активно от българска история. Сега съм на тридесет и четири.  Аз ви пиша това което зная и не разчитам само на официални източници. Относно официалните „открити” източници, по този въпрос Г-н Димитър Недков имаше интересно изказване, за това как тайните общества не четат само тях, и има защо. Защото те не казват цялата истина.

Връщам се на въпроса. В статията в Укипедия пише: „Теорията на Ценов не е приета от академичните среди. “ Само, че поправка, тази теория не е приета от академичните среди в България ! Професор Златарски например я отрича, че как ?!  Златарски и  Мутафчиев са завършили школата на Иречек, те са неговите преки приемници. Да не би да си скъсат дипломите заради истината. Разбира се проблемът не е бил никога само в дипломите. Основното влияние е оказало задкулисието, партийни интереси и т.н.

---

Но в Германия, след като Г. Ценов е представил своите трудове взели, че му повярвали! Ами професор Ганчо Ценов е говорел пет езика, сред които староеврейски, старогръцки, латински, бил е  в пъти по-ерудиран и начетен от своите критици. Това е пораждало и голяма завист.  Най вече е представял доказателства в полза на тезата си, за разлика от тях съпругата му е била заможна германска гражданка, финансирала е пътуванията и проучванията му. Накрая тя е продала всичко за да може той да плати таксата за достъп до архивите на Ватикана, за да сверява съпоставя и допълва данните подкрепящи теорията му.