Спорът между Kaufland и Комисията за защита на конкуренцията постави въпрос, който надхвърля размера на една санкция.
Когато голяма компания напомня колко тежки ще бъдат последиците от нейното разклащане, къде свършва защитата на бизнеса и започва натискът върху държавата?
На 9 ноември КаЗеКа наложи на веригата три санкции за общо 75 653 706 евро за установени от регулатора нелоялни практики спрямо доставчици на храни.
Компанията отхвърля обвиненията и заявява намерение да защити позицията си в съда, затова решението на комисията не бива да представяме като окончателно съдебно заключение.
Големината не дава имунитет
Публичните изявления на Михаил Петров, включително сравнението с фалита на КаТеБе, промениха характера на спора.
Подобен аргумент внушава опасна зависимост: институциите да преценяват действията си според икономическата мощ на проверявания бизнес.
На 13 ноември Kaufland обяви незабавното му напускане и назначаването на Петя Владимирова начело на компанията. Групата се разграничи от тона и сравненията му, поднесе извинения, но запази позицията си срещу обвиненията в нелоялни практики.
Тази разлика има значение
Смяната на ръководител решава въпрос на корпоративна отговорност, докато спорът за отношенията с доставчиците остава и изисква доказателства.
Според КЗК нарушенията включват недобросъвестни приспадания от доставните цени и необосновани прегради при договаряне на поискано увеличение.
Зад тези административни формулировки стоят конкретни отношения между купувач и производител, чиито интереси невинаги съвпадат. Представете си доставчик, който зависи от един голям клиент за значителна част от продажбите си.
На хартия той има свободата да откаже неизгодни условия, но загубата на този клиент поставя под въпрос заплатите, производството и обслужването на кредитите му.
Именно тази зависимост заслужава контрол
Ниската доставна цена сама по себе си не доказва нарушение, както високата цена на щанда сама по себе си не доказва картел.
Разликата между двете цени също не е равна на чиста печалба. Тя покрива транспорт, заплати, енергия, брак и други разходи.
Затова сериозната проверка проследява договорите и плащанията, а общественото възмущение не замества счетоводните данни.
Държавата също дължи отговор
Регулаторът носи отговорност да защити всяко свое заключение пред съда. От държавата очакваме последователност. Еднакви правила за международната верига, местния търговец и фирмата с политически връзки.
Избирателният контрол обезсмисля и най-гръмкото обещание за защита на потребителите. Големите вериги имат право да печелят, да инвестират и да оспорват решенията на властта.
Работните места и данъците им са икономически принос, който не купува изключение от правилата. Кой управлява България личи по това какво следва след скандала.
Ако институциите докажат нарушенията и наложат спазване на закона, те изпълняват задължението си. Но ако отстъпят заради размера на компанията, сами те превръщат икономическата зависимост в политическа власт.