България

Кой печели от болните в България и каква е схемата?

Едно и също лекарство. Една и съща опаковка. В една болница струва 517 лева, в друга над 8500. Това не е пазарна разлика, а сигнал за система, в която човешкото страдание се превръща във фактура.

Проверка на Министерството на здравеопазването установи, че седем държавни болници са купували еднакви медикаменти на цени, различаващи се до 16 пъти.

При един продукт сумата варира от 46 424 до 150 402 лева. При друг разликата е между 23 018 и 64 375 лева.

Две софийски болници плащат около 1500 лева за лекарство, което в Пловдив струва 10 800. Друг препарат се купува за около 2400 лева в столицата и за над 15 000 лева в друго лечебно заведение.

Няма друга молекула. Няма различна терапия

Има еднакво лекарство и различна цена според това кой подписва договора, кой доставя продукта и кой отказва да пита защо държавата плаща десет пъти повече.

Само за една година разходите за тези медикаменти нарастват от над 112 милиона на близо 144 милиона лева. Разликата е около 32 милиона.

Това са пари от здравните вноски на хората, които не стигат за медицински сестри, апаратура, спешна помощ и профилактика.

Схемата изглежда проста

Лекарствата са предназначени основно за деца и пациенти с редки и тежки заболявания. Част от тях не присъстват в Позитивния лекарствен списък и нямат регулирана цена у нас.

Болницата заявява, че медикаментът е жизненоважен. Държавата осигурява средствата. Доставчикът определя цената. Болницата плаща.

Пациентът няма избор

Семейството няма време. Държавата няма ефективен таван. През 2018 година тези доставки са освободени от обществени поръчки, за да не се бави лечението.

Хуманният мотив отваря врата за покупки без реално състезание, без достатъчно сравнение на офертите и без публичност за крайната цена.

Така спешността се превръща в алиби, а болният в прикритие

Одитите откриват липса на предварителен контрол, разминавания между информационните системи и договори с единствен кандидат. При част от процедурите болниците дори не са потърсили други доставчици.

Когато има една оферта, няма пазар. Има диктат на цената. Когато никой не проверява сумата предварително, няма контрол. Има разрешение.

Докладите са изпратени на прокуратурата, Икономическа полиция и финансовата инспекция. Българското общество вече познава този сценарий.

Първо идва скандалът, после проверката, след нея започват преписки и експертизи. Накрая имената изчезват, а парите остават похарчени.

И сега липсват най-важните отговори

Кои са седемте болници и дали са седем? Кои са доставчиците? Кои директори са одобрили цените? Колко е получила всяка компания? Има ли свързаност между ръководства, посредници и търговци?

Без тези имена няма разследване. Има дим. Комисията за защита на конкуренцията посочва транспорт, валутни курсове, малки количества и ограничен брой производители.

Това обяснява разлика от няколко процента. Не обяснява как 517 лева стават 8500. 

Защото държавата не подписва договори

Хора подписват договори. Системата не плаща завишени цени. Конкретни ръководители ги одобряват. В България болният човек отдавна не е само пациент. Той е клинична пътека, бюджет, договор и оборот.

А когато страданието носи печалба, около болничното легло винаги се събират повече търговци, отколкото лекари. А дали си спомняме как великия владетел Крум си е решавал проблемите с кражбите? 

Вижте новия ни епизод и разберете откъде тръгва всичко…