Фигурите на агентите на светлината и мрака съществуват в почти всяка културна сфера по света: митология, история на религиите, антролпология, литература, кинематография- списъкът е неизчерпателен.
Но дали понятията за добро и зло не представляват нещо повече от философско- психологичните писти за анализ на битието или на даден индивид?
Възможно ли е да става въпрос за осезаеми сили, проникващи от Космоса, чиято цел е да си служи с човешката форма на живот, за да захранва безкрайната битка между Тъмни и Светли армии?
Теоретици смятат, че именно историята за кутията на Пандора би могла да описва освобождаването на отрицателни същности чрез извънземна намеса.
Една история за произхода на боговете и битката между тях
Планината Хеликон, Централна Гърция. На това място древният поет Хезиод твърди, че осъществява контакт с безсмъртните дъщери на Зевс, деветте Музи, които му предават знания чрез божествено вдъхновение. Мнозина смятат, че това е най-важният труд на Хезиод, назован „Теогония“ (от гръцки- “генеалогия на боговете”).
В така наречената “митологическа поема”, откриваме и скандалната история за кутията на Пандора.
Тя гласи, че титанът Прометей си присвоява огъня от боговете, за да го подари на хората. Яростен, Зевс търси отмъщение за това. Той възлага на Хефест да извая Пандора, която била отнесена от Хермес при Епитемей- Прометеевия брат.
В дома на Епитемей, Пандора намира неотварян съд, за който се носи слух, че съдържа най-тежките светски нещастия и злини. Любопитството на Пандора взема връх и красивото младо създание отваря известната кутия.
Всички знаем какво следва?
Но нека разгледаме по-внимателно културните аналози на този мит, и, в частност, съществата, които го “одухотворяват” и повдигат ред въпроси, сред които основните:
Кои са боговете? Каква е тяхната битка? И какво общо има човечеството с всичко това?
Следите са навсякъде
Битката често е представена като безкрайна борба за надмощие над световете между “белите създания” феи, магове, ангели, звездни пазители и “черните войни” Сатана, дяволи, тъмни служители, които накратко са назовани като демони.
“Понякога тези демони са богове, а понякога- хибридни форми на чудовища и богове едновременно, но те всъщност представляват силите зад негативните събития в света”, казва Ричард Радър, автор по Теология и екзистенциализъм, във видеоматериала на HISTORY, Ancient Aliens: Pandora’s Box of Demons.
Ако следваме анализа за това как Зевс иска да противодейства на факта, че прекомерно знание бива предадено на човешкия вид, не достигаме ли до толкова много други религиозни линии, обвързани със същото?
Накратко, сами можем да свържем мита за Пандора с историите за забранения плод и тази за Вавилон, в който човекът остава все така недостоен за право на развитие или наказан за търсеното божествено познание.
Пандора разказва тема, която присъства в човешките разкази и вярвания отдавна.
Това е историята за извънземни същества, които контролират и/или съхраняват човешкото общество.
Според Уилям Брамли, автор на “Боговете на Едем”, Пандора е митът-код за субекти или същества, които причиняват злото сред човечеството, а “самата кутия може да представлява портал” за внедряване на тъмни сили.
Възможно ли е наистина историята за кутията на Пандора да описва освобождаването на отрицателни извънземни същности, както предлагат теоретиците на Древните астронавти ?
Ако разгледаме някои от източните легенди, ние сме същества, които подобно на духа от лампа, сме способни да дарим добрина и помощ, но в други ситуации се превръщаме в демони, подвластни на всякакви злини и изкушения.
В този смисъл, теорията за силите на доброто и злото препраща към същества, свързани със светлината и мрака и битката между тях . Колкото до фигурата на Джина, повдигаме въпроса за преминаването в алтернативен свят и от едно състояние в друго.
Хипотетично, възможността от появата и влиянието на видове от други измерения върху човешкия род поражда не само любопитство, но и дава насоки за разглеждане на Доброто и Злото през метафизична призма, извън границите на човешката психология, споделя Дейвид Чайлдрес, автор на “Технология на боговете”.
Улики за теоритизиране в тази посока се откриват и в историята на християнското братство на катарите, заклеймено и избито от Църквата като служба на Сатаната.
Не говорим ли тук за още една спечелена битка от манипулативно и манипулирано съзнание ?
Светата инквизиция елиминира група от хора, които възприемат Всичко в света като резултат на космическа борба между силите на Доброто, представени от Бога и силите на Злото, оглавени на земно ниво от покварената сила Рекс Мунди.
Според катарското братство, именно на това земно ниво живее човекът, създаден от частиците на тъмна материя, докато “добрият Бог”, останал там някъде сред звездите е водачът на духовната ни Същност.
Намираме ли се в капана на физически окови, поставени тук от звездни недоброжелатели или във висша форма, изработена фино от светлинни закрилници ?
Според Уилям Брамли, можем да открием отговор на този въпрос в Месопотамската космогония и създаването на земния живот.
Авторът на “Боговете на Едем”, развива тезата, че боговете изработили човешкото тялото, за да уловят в него божествените искри на светли същества.
И тук човек може да започне да се чуди дали този дуалистичен или хибриден аспект на човечеството не би представлявал заплетена част от извънземна игра.
И ако е така, коя от силите в епичната звездна борба би надделяла във всеки един от нас? А на планетарно ниво?
Източник: The Ancient Alien Theory: Part Eight, C.R. Hale