Има мигове, в които ясно различавате какво искате сега и какво ще уважавате в себе си утре. Именно тогава разбирате колко струва свободата да избирате.
Искате да отвърнете на обидата, въпреки решението си да запазите достойнство. Искате да отложите започнатото, макар да знаете защо сте се заели с него.
В подобни моменти волята придобива конкретен смисъл. Тя ви позволява да действате според обмисленото си решение, дори когато моментното желание ви подтиква към друго.
Желанието има своето достойно място в живота
Желаете близост, знание, красота, съзидание и тъкмо тези стремежи дават съдържание на усилията ви. Затова издигането на волята над желанието означава да определите кои свои стремежи ще следвате и на каква цена.
Удоволствието от една победа в спор например губи стойност, ако заради него унизите човек, когото обичате. Трудният въпрос е доколко разпознавате произхода на собствените си желания.
Дали искате определен живот заради неговото съдържание, или заради впечатлението, което той ще направи на околните?
Представете си постижение, за което никой няма да научи. Ако то запази смисъла си за вас, имате основание да го следвате и без чуждо одобрение.
Тук темата придобива духовно измерение
Какъв човек избирате да бъдете, когато никой не наблюдава поведението ви? Обещанието към себе си няма свидетели, но има последствия.
Волята се проявява в конкретното действие след подобен въпрос. Да признаете грешката си, въпреки желанието да изглеждате безупречни, е толкова съществен избор, колкото да довършите работа, от която зависи друг човек.
Започнете с едно обещание, съобразено с времето и силите ви. Определете кога ще го изпълните и какво точно ще направите, вместо да чакате подходящото настроение.
Ако сте решили да пишете, отделете време и напишете първия абзац. Ако предстои труден разговор, подгответе думите си и го проведете, без да превръщате подготовката в безкрайно отлагане.
Същата воля
ви е нужна и за отказ от цел, която вече противоречи на ценностите ви. Продължаването само заради вложените усилия или чуждите очаквания поставя под въпрос свободата на избора ви.
Инатът личи в отказа да преразгледате решение след появата на нови факти. Зрялата воля допуска такава преценка и поема отговорност за промяната.
В тази отговорност влиза и отношението към собствените ви граници. Почивката, радостта и близостта заслужават място сред съзнателните ви решения, без да се налага първо да ги заслужите чрез изтощение.
Един нарушен ангажимент
към себе си също изисква преценка. Какво точно попречи, какво зависи от вас и как ще постъпите при следващия сходен избор?
Самоукорът не отговаря на тези въпроси. Честният отговор понякога налага повече усилие, друг път поемане на по-малко обещания.
Да издигнете волята над желанието означава да приемете отговорността за онова, което следвате. Да признаете „Искам това“ и да продължите мисълта с „Струва ли си цената?“.
Желанието заслужава внимание, а решението изисква вашето участие. Именно в това участие упражнявате свободата си.