На 6 август 1945 година, точно в 8:15 часа, небето над Хирошима се превръща в ослепителна бяла светлина. Американският бомбардировач „Енола Гей“ хвърля урановата атомна бомба „Малчугана“.
За секунди центърът на японския град изчезва. Сгради, улици и човешки тела се превръщат в прах и сенки върху камъка. Днес, 6 август 2026 година, светът отбелязва 81 години от атомната бомбардировка над Хирошима.
Годишнината от атаката срещу Нагасаки е на 9 август
Три дни след първия удар плутониевата бомба „Дебелака“ избухва над втория японски град в 11:02 часа. До края на 1945 година около 140 000 души умират в Хирошима и още приблизително 74 000 в Нагасаки.
Повечето са цивилни. Десетки хиляди загиват веднага. Други умират по-късно от изгаряния, травми, лъчева болест, левкемия и ракови заболявания. Сред жертвите има хиляди деца.
За оцелелите, наречени хибакуша, войната не приключва с капитулацията. Тя продължава в телата им, в загубените семейства и в страха, предаван през поколенията.
Те живеят с невидимия отпечатък на радиацията и с отговорността да разказват какво се е случило, докато все още има кой да свидетелства.
Капитулацията
На 15 август 1945 година Япония обявява капитулацията си. Поддръжниците на решението за атомните удари твърдят, че те са ускорили края на войната и са предотвратили още по-голям брой жертви при нахлуване на японските острови.
Критиците посочват, че унищожаването на два града и масовата смърт на цивилни не получават морално оправдание чрез военна цел. Историческият спор продължава. Човешката цена не подлежи на спор.
Хирошима и Нагасаки променят представата за войната. Преди тях оръжието служи за победа над противника. След тях се появява сила, способна да прекрати самото бъдеще.
Ядрената епоха
Светът влиза в ядрената епоха, в която мирът често се пази чрез заплаха за взаимно унищожение. Двете бомби остават единствените ядрени оръжия, употребени във военен конфликт.
Броят на оцелелите намалява, а средната им възраст вече надхвърля 86 години. Затова 6 август не е дата само от японската история. Това е изпитание за човешката памет.
Когато имената на загиналите се превърнат единствено в числа, опасността се връща. Когато видим отделния човек зад всяко число, ядрената война престава да изглежда като стратегия и разкрива истинското си лице.
В Хирошима Камбаната на мира продължава да звъни. Тя не отменя миналото. Тя задава въпроса, на който човечеството още не е отговорило…Разбрахме ли какво направихме?