Ученият Д-р Джо Диспенза се превърна в един от първите, които започнаха да изследват ефекта от съзнанието в реалността от научна гледна точка.
Неговата теория за връзката между материя и съзнание му донесе световна слава, след излизането на документалния филм:
Ние знаем какво прави един сигнал
Ключовото откритие, направено от Джо Диспенза е, че човешкият мозък не прави разлика между физическия опит и душата.
Грубо казано клетките със сиво вещество не разграничават материалното от въображаемото.
Малко хора знаят, че докторът започват своя опит с трагичен инцидент.
След като Джо Диспенза е ударен от автомобил, лекарите му предложили да закрепят прешлените му с помощта на имплант, който впоследствие може да доведе до болки през целия живот. Само по този начин той бил в състояние да ходи отново.
Диспенза решил да се откаже от традиционната медицина и да опита да възвърне здравето си чрез силата на мисълта. Само след 9 месеца лечение Диспенза бил в състояние да ходи отново. Ситуацията послужила като стимул за изучаване на възможностите на съзнанието.
Теорията на д-р Диспенза твърди,
че всеки път, когато изпитваме някакъв опит, ние активираме огромен брой неврони в мозъка си, които от своя страна влияят на физическото ни състояние.
Това е една изключителна мощ на съзнанието и благодарение на способността за концентрация се създават т.нар. синаптични връзки – връзките между невроните.
Повторните преживявания (ситуации, мисли, чувства) създадат стабилни невронни връзки, наречени невронни мрежи.
Всяка мрежа се определя основно от паметта, свързана с обекти и ситуации, от които тялото ни реагира в бъдеще.
Според Диспенза, цялото ни минало е „записано“
в невронните мрежи на мозъка, които оформят начина, по който ние възприемаме света. Така че ние просто мислим, че нашите реакции са спонтанни.
В действителност, повечето от тях са програмирани. Всеки обект (стимул) активира определена невронна мрежа, което от своя страна води до определен набор от химични реакции в тялото.
Тези химични реакции ни карат да действаме или чувстваме по определен начин – радост или тъга, апатия, вълнение и т.н.
При 99% от случаите, ние не възприемаме реалността такава, каквато е и я интерпретираме на базата на готови образи от миналото.
Нашият характер и нашите навици са просто набор от стабилни невронни мрежи, които можем по всяко време да отслабим или засилим, благодарение на съзнателното възприемане на реалността.
Чрез фокусиране съзнателно и селективно върху това, което искаме да постигнем, ние създаваме нови невронни мрежи.
Джо Диспенза открил, че
За мозъка няма разлика между реално и психическо преживяване.
Така че ако ние обърнем внимание на негативните мисли, мозъкът ни ги възприема като реалност и предизвиква съответните промени в организма.
Например, болест, тревожност, депресия, агресия и т.н. Друг извод от изследванията на учения е по отношение на нашите емоции.
Здравите невронни мрежи формират несъзнателни модели на емоционално поведение, т.е. склонност към определени форми на емоционална реакция.
Така тези емоции се пренасят и проектират реалните преживявания в живота ни. Въпреки проучванията на Диспенза, официалната наука е скептична към твърденията му.
Но защо да чакаме за официално одобрение от учените, ако дори и сега можем да прилагаме резултатите от тези констатации на практика?
Основното нещо – да се разбере, че мисълта е способна да променя физическия свят.
Източник: cont.ws