Съзнание

Как да поемем контрол над живота си?

В най-популярната си книга, „Тъй рече Заратустра“, Ницше описва това, което ще се превърне в една от най-забележителните му теории – тази за Свръхчовека, или Юберменш.

Свръхчовек се отнася към концепцията на Ницше за човека, който е преодолял себе си и човешката природа.

Свръхчовекът е този, който е преодолял човешките ограничения и е достигнал до свободно състояние – където няма граници за креативността.

Това състояние може да бъде възприето като на съвършения индивид, човек, необременен от влиянието и авторитета на обществото и другите хора.

Този човек създава собствената си съдба, създава собствените си ценност и танцува в ритъма на собствения си дух.

В „Тъй рече Заратустра“ Ницше пише за 3 духовни метаморфози, през които индивидът трябва да премине, за да достигне до състоянието на Свръхчовек.

Камилата

Първата метаморфоза, описана от Ницше, е тази на камилата. За нея той пише:

„“Кое е тежко!“ така пита издръжливият дух и коленичи. Подобно на камила той чака добре да го натоварят. „Кое е най-тежкото бреме, О герои?“ така пита издръжливият дух. За да го поема и да се радвам на силата си?“

След този пасаж Ницше продължава да изброяването неща, които могат да бъдат възприети за изключително трудни житейски преживявания.

Той твърди, че камилата трябва да преодолее тези трудности. Според Ницше преди да може човек да се превърне в Свръхчовек, трябва да понесе твърде много предизвикателства.

Трябва да се бори със страха, любовта, истината, смъртта, объркването, жаждата за знание и всички други аспекти на човешкото съществуване.

Камилата приема тези предизвикателства в името на дълга и благородството. Казано по друг начин, камилата не се опитва да избегне живота или да не му обръща внимание.

Тя се сблъсква пряко с него и управлява трудностите, но го прави от чувство на дълг и задължение за отговорностите си.

По този начин камилата се смирява и става по-силна. Само чрез изтърпяването на тези предизвикателства камилата придобива силата и издръжливостта, необходими за постигане на следващата духовна метаморфоза.

Лъвът

Преди да стане лъв камилата влиза в „самотната пустиня“. Метафората за самотната пустиня може да се тълкува по следния начин – камилата е издирила и приела трудностите, които животът може да предложи.

Правейки това, тя се отчуждава. Става различна от другите и обществото, което я е създало. Тя започва да подлага на съмнение всичко, неговата стойност и тази на неговите стремежи.

Пустинята може да се разглежда като място на екзистенциална криза, в което камилата размишлява дали съществуват универсални закони или добродетели, които да го насочват и осмислят.

Камилата е принудена да се изправи

срещу възможността да не съществуват и по този начин трябва да стане лъв. Ницше пише:

„Тук духът се превръща в лъв, който ще извоюва свобода си и ще стане господар на своята собствена пустиня. Своя последен господар търси той тук. Той ще се опълчи като враг срещу него и своя последен бог и ще се бори за победа с великия змей.

Кой е великият змей, когото духът не желае да зове повече господар и бог? „Длъжен си!“ се зове великият змей. А духът на лъва казва: „Аз искам.“

„Длъжен си“ лежи на пътя му, един ослепителен в своето златисто сияние люспест змей и на всяка негова люспа блещи със златни букви написано: „Длъжен си!“

Братя мои! Защо е необходим лъв за духа! Нима не е достатъчно животно, което се отказва и изпитва страхопочитание? Лъвът все още не е в състояние да твори нови ценности, , но да си извоюва свобода за ново творчество – това може.

Да си извоюва свобода и да се постави едно свещено

„Не“ дори и пред дълга – за това, братя мои, се изисква лъв. Да си извоюваш правото на нови ценности – това е най-ужасно посегателство за един издръжлив и изпълнен със страхопочитание дух.“

Когато камилата открива, че универсална истина и добродетел може да не съществува, тя има две възможности.

Тя може да отхвърли живота като безсмислен или може да утвърди собствената си свобода и да създадете свое предназначение и добродетели.

За да стане Свръхчовек,

камилата трябва да избере втората, трябва да се издигне. За да направи това, трябва да унищожи най-голямата пречка пред истинската свобода.

Това са дълга и добродетелта, наложени от традицията и обществото. Това символизира големият змей на Ницше. Това е всичко и всички, които казват на човек как да живее живота си.

Камилата е била роб на змея, приемаща житейските предизвикателствата, но винаги живееща в съответствие със стойности, наложени отвън.

Камилата трябва да отхвърли змея на традицията и наставленията, но не може да направи това, докато още е подчинена на дълга. Затова трябва да стане лъв.

Нейният житейски опит и е позволил да натрупа достатъчно сила. Лъвът символизира смелост, упоритост, разочарование и дори гняв.

Само в това състояние духът е способен

;да произнесе „свещеното Не“. То представлява пълното отхвърляне на външния контрол и традиционните ценности.

Всичко, наложено от хората, обществото, църквата, правителствата, семействата и всички форми на пропаганда, трябва да бъде отхвърлено с колосален лъвски рев.

Лъвът не трябва да вярва, че всички добродетели и ценности, наложени от такива субекти са неподходящи. Всъщност могат да бъдат полезни и достойни.

Въпреки това тяхното отхвърляне е необходимо, тъй като те идват от външен авторитет и са маскирани като нещо абсолютно.

Свръхчовекът отхвърля всички абсолюти и трябва да създаде света си изцяло отвътре. Така трябва да създаде свои собствени ценности и условия.

Детето

След като лъвът е изразил „свещеното Не“ духът трябва да направи още една трансформация, за да стане Свръхчовек. Той трябва да стане дете. Ницше пише:

„Но кажете, братя мои, кое е това, на което детето е способно, но лъвът не е? Защо е било необходимо ловуващият лъв да се превърне и в дете?

Детето представлява невинността и забравата, едно ново начало, една игра, едно самозадвижващо се колело, едно изначално движение, една свещена повеля: „Да бъде!“

Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: „Да бъде!“ Духът сега притежава своя воля, изгубилият се за света сега контролира своя собствен свят.“

Ницше твърди, че лъвът трябва отново да се трансформира, за да забрави. Духът трябва да се очисти от миналото си.

В изказването на свещеното „Да бъде!“, детето приема деня, несигурността и потока на живота.

Детето се превръща в самозадвижващо се колело, точно както и живота може да бъде приет по същия начин.

Детето избира да се развива заедно с живота, да танцува и играе с него. За Ницше чистото създаване възниква от това състояние на игра.

Когато човек може да постигне състоянието на дете – ум, потопен в мига, изпълнен с удивление и игривост, тогава той може да достигне до следва своята собствена воля и ценности

По този начин да се създаде и своята реалност. В процеса на тази последна метаморфоза, духът преодолява себе си, завладява своя свят и достига Свръхчовека. Духът е истински свободен.

highexistence