Има доказателства, които показват, че будистките монаси са усвоили една наистина невероятна способност. Те могат да превръщат физическите си тела в чиста светлина.
Само в Индия и Тибет има има над 160000
документирани случая на хора, които трансформирали телата си в енергия, след дълги години духовна практика.
За да постигне „енергийното тяло“, човек трябва да освободи тялото си, превръщайки го в светлина, като изпитва само чувства на обич, хармония и спокойствие до деня, в който умре.
На всеки 5 години,
медитиралите дълго будистки монаси преминават в това просветено състояние. Този процес е изключително мощен.
Седмици преди те да са способни да извършат подобна трансформация, някои будистки монаси имат силата да отпечатат ръката си в скала.
Според изследванията отнема около 7 дена тялото да се свие, да се разложи в светлина и да се възнесе.
Духовното тяло
В Суфизма, често пъти определян като „Ислямската мистика“, това тяло се нарича „най-свещеното тяло“ и „висеше небесно тяло.“
Таоистите го наричат „диамантеното тяло“, а тези, които са стигнали до него са „безсмъртните“ или „вървящите по облаците.“
Във Веданта се нарича „свръхпроводящо тяло“, докато при древните египтяни било „сияйното тяло.“
Научни проучвания
През 2002 Дейвид Раст, монах бенедектинец, предложил да бъде проведено научно изследване с Institute of Noetic Science или IONS, върху светлинните тела.
Според монах Раст:
„Ако можем да установим като антропологичен факт, че това, което е описано във възкръсването на Иисус не само се е случвало на други хора, но продължава да се случва и днес, нашите представи за човешкия потенциал напълно ще се променят.“
Години преди това, Дейвид Раст се свързал с отец Францис Тисо, който често пътувал до Тибет и го помолил да разучи този невероятен феномен по време на пътуванията си.
Той документирал случая на Кенпо Ачо, от будистката школа Гелугпа, в Тибет.
Дни преди смъртта на будисткия монах,
отец Тисо наблюдавал образуването на дъга, няколко дни поред над дома му.
Тялото му започнало да се променя скоро след смъртта му. Кожата му станала блестящо бяла и той бил обвит в жълта роба.
След няколко дни тялото
му се смалило, като на седмия ден то напълно изчезнало. Събитието било документирано и от местните медии. Но за учудване само един автор писал за тялото на Кенпо Ачо – Матю Кепстайн.
Телку Пема Ригстал, монах от Непал, си спомня трансформацията на Кенпо Ачо:
„Физическото тяло на Кенпо Ачо изчезна. Душата му от чиста светлинна реалност премина отвъд интелекта. Той бе на 80 години, но докато тялото му ставаше светлина, бръчките му се изпариха и той изглеждаше като 8 годишно момче с прекрасна кожа. Накрая той постигна Буда, дори и ноктите и косата му бяха изчезнали.“
ancient code