Ако сме сигурни, че човешките същества притежават душа, има ли начин да я намерим в човешката физиология?
Според юдео-християнската религиозна традиция, душата е основното определение на движение в живата материя, което я прави инертна, независимо от изместването на другите.
Човешката душа
е фундаментална за това да бъдеш човек. Клайв Стейпълс Луис твърди: „Ти си душа, имаш тяло.“
Според някои изследователи душата е съставена от идентичността и разнообразието. Субстанция, която обединява космическата душа и звездите.
Хиляди години след като първите философи пишат за човешката душа, двама учени смятат, че най-после са „намерили“ душата.
Според Стюарт Хамероф, професор в департамента по анестезиология и психология в Университета на Аризона и британския физик Роджър Пенроуз същността на душата се съдържа в структурите, наречени микротубули, които се намират в нашите мозъчни клетки.
Това, което наричаме съзнание
е резултат от ефекта на квантовата гравитация на Вселената. Тази теория е наречена Orch-OR („оркестрирана обективна редукция”).
Нашата душа не е просто взаимодействие на невроните в мозъка. Тя се състои от тъкани на самата Вселена и е съществувала още преди началото на времето.
Според учените, съзнанието може да се разглежда като програма, която се използва от квантов компютър в мозъка ни.
Тя може да се задържи в космоса,
дори и след смъртта. Това е нещо, което според изследователите може да обясни различните възприятия на тези, които имат близки до смъртта преживявания.
Ако пациентът е реанимиран, квантовата информация се връща в микротубулите. Ако това не се случи и пациентът умре, квантовата информация остава извън тялото, съществува безкрайно в качеството си на душа.
Според противоречива теория
така наречените микротубулите губят квантово състояние и излизат от човешката нервна система.
Въпреки това информацията, съдържаща се в тях, не се унищожава. Вместо това тази информация напуска тялото и се събира отново във Вселената.
НП/ Daily Mail