Тайни и загадки

Има ли някой зад вас? Загадката на невидимото присъствие

Усещате някого зад гърба си и се обръщате. Стаята е празна, но усещането остава достатъчно убедително, за да поставите под съмнение видяното.

Алпинистът Райнхолд Меснер описва подобно преживяване при слизането от Нанга Парбат през 1970 година. Изтощен и премръзнал, той усеща невидим трети катерач наблизо, докато се движи с брат си.

Невронауката нарича този феномен „усещане за присъствие“

През 2014 година екипът на невролога Олаф Бланке в Лозана предизвиква подобно преживяване у здрави доброволци чрез роботизиран експеримент.

Участниците движат ръка пред тялото си със завързани очи, а робот зад тях ги докосва по гърба в същия ритъм. Когато изследователите въвеждат закъснение между движението и докосването, част от доброволците усещат чуждо присъствие.

Някои изпитват толкова силен дискомфорт, че искат да прекратят опита. Участниците предварително не знаят какво преживяване търсят учените.

Говори науката

Според авторите разминаването нарушава начина, по който мозъкът свързва движенията с усещанията от собственото тяло. При тези условия той приписва част от собствените телесни сигнали на някого другиго.

Този резултат установява механизъм за възникване на усещането при контролирани условия. Той не обяснява автоматично всеки разказ за невидим спътник и не предоставя доказателство за духове.

Разказът „усетих някого“ описва лично преживяване. Твърдението „там имаше същество“ вече изисква независимо потвърждение, защото добавя обяснение за произхода на усещането.

Разликата

Тъкмо тази разлика лесно изчезва в историите за срещи с невидимото. Ако предварително наречем присъствието „дух“ или „ангел“, вече сме дали отговор, преди да проверим обстоятелствата.

Подигравката също не върши изследователска работа, защото оставя преживяването необяснено. Опитът на Бланке показва ползата от друг подход: учените приемат съобщеното усещане сериозно и проверяват при какви условия възниква.

Уважението към чуждото преживяване не изисква да приемем всяко негово обяснение. То изисква да отделим онова, което човек е усетил, от онова, което действително сме успели да установим