Генетичен анализ на фосилизирани скелетни останки показва, че видът Хомо сапиенс е по-стар, отколкото се смяташе досега, съобщават Ройтерс и Асошиейтед прес, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънс“.
Авторите на настоящото изследване от университетите в Упсала, Швеция, и Йоханесбурт, РЮА, са секвенирали генома на седем индивида, чиито скелетни останки са открити на територията на Южна Африка.
Най-ранните анализирани фосили са от ловци и събирачи, обитавали континента преди 2000 години през Каменната епоха. Най-късните са на около 300 години. За целите на изследването древната ДНК е сравнена с тази на съвременни хора. Анализът е показал, че еволюционното разделяне между Хомо сапиенс и групи от древни негови предшественици е настъпило преди между 260 000 и 350 000 години. Преобладаващото досега схващане беше, че Хомо сапиенс се е появил преди около 200 000 години.
Хомо сапиенс се появява в Африка след милиони години на човешка еволюция, включваща настъпило преди около между 600 000 и 700 000 години разделяне от линията, довела до появата на изчезналия неандерталски вид. „През този период от време вероятно са настъпили някои генетични промени, направили ни хората, които сме днес, и разграничили ли ни например от неандерталците“, казва Матиас Якобсон, един от съавторите на изследването от университета в Упсала.
През юни тази година в сп. „Нейчър“ беше публикувано изследване, базирано върху анализ на фосилизирани човешки останки, намерени в Мароко. Авторите му са стигнали до извода, че фосилите на около 300 000 години също са от Хомо сапиенс.
„Възрастта на мароканските вкаменелости се вписва в новата оценка за появата на нашия вид“, казва Марлиз Ломбард от университета в Йоханесбург.
НП/ БТА