Повече от 370 килограма материал от лунната повърхност e събран при тези посещения. По-късните три мисии „Аполо“ са отменени поради намаляване на бюджета за изследване на луната от НАСА.
Историите, че всичко това е лъжа,
и политически мотивиран монтаж, започват от Бил Кейсинг. Той е инженер, част от програмата Apollo.
Медийното популяризиране на това е направено Робърт Майерс и Робърт Перлман, експерти по космически изследвания от САЩ, както и Уилям Карел, автор на документалния филм „Тъмната страна на Луната“.
Първият логичен въпрос е защо след 1972 г. никой дори не се е опитал да кацне на Луната, правейки това за научни цели, за да я опознае и за да спечели военно и стратегическо предимство в космоса.
Според хронологията теориите са стартирани от експерта, който е бил част от програмата за разработване на ракетни двигатели Бил Кейсинг и са разработени от много учени, и експерти след това.
Според тях – цялото събитие с Аполо 11,
както и последвалите лунни кацания, не са се случили – но това е видео, направено в пустините на Невада (САЩ) на място с най-голяма тайна и сигурност, известно като Зона 51.
А събитието е режисирано от Стенли Кубрик, теория на конспирацията, която продължава и до днес.
Подозренията за събитието и разпространението на конспиративни теории, че няма кацане на Луната, се засилиха след 2006 г., когато беше открито, че НАСА не е запалила оригиналните изображения, направени от астронавтите на Аполо 11.
Магнитните ленти от първоначалния полет
и кацането на Аполон 11 на Луната се съхраняват в 2614 сандъка в космическия център „Годард“.
Според конспиративните теории причините за фалшифицирането и измамата на големия успех на Аполон 11 са политически.
Събитието трябва да се разглежда в контекста на времето и условията, в които се е провело. По това време Америка преживява най-силната студена война срещу Москва.
Тогавашният президент Ричард Никсън
беше мразен, известен със своите измамни и неясни политически ходове, които по-късно (през 1974 г.) доведоха до оставката му заради аферата „Уотъргейт“.
Във Вашингтон трябваше да намерят дефокус, да отклонят вниманието от този хаос, да докажат своето научно и военно превъзходство.
Налага се да оправдаят големите военни бюджети и да похарчат за космически експерименти на НАСА достатъчно долари.
Някой от ЦРУ, според конспиративните теории, е предложил да използват услугите на известния режисьор Стенли Кубрик, който през 1968 г. е монтирал известния научно-фантастичен филм „Космическа одисея 2001“, по разказ на автора Артър Кларк.
Поддръжниците са вдъхновени от сцени с космически мотиви и събития, които изглеждат напълно верни и оригинални.
Стенли Кубрик на теория
приема предизвикателството и при специални условия на проучване в тайното военно местоположение Зона 51 в Невада записва сцени от кацането на Луната, на Аполо 11.
Първоначално записите са направени и запазени – за всеки случай. Ако начинанието се провали, за да се избегне международният провал на Съединените щати, вместо първоначално настъпилата катастрофа.
Докато истинският космически кораб Аполо 11 просто обикаля около Земята. ЦРУ поема отговорността за операцията.
Какво казват теоретиците на конспирацията в подкрепа на своите хипотези?
Има две групи: тези, които разчитат на научни доказателства и сравнения, и други, които просто задават въпроси.
И ако няма достатъчно добър отговор на тях, заключават, че събитието Аполо 11, и по-късните мисии Аполон са измама.
Първото предизвикателство по отношение на науката е, че не е възможно човек да напусне Земята и кацне на Луната, особено с познатите по това време технологии, тъй като той би бил унищожен от радиацията.
Изключително силното радиоактивно излъчване е открито през 1958 г. със спътника Explorer. То се наричат пояс на Van Allen.
Това са два пояса, родени в резултат
на слънчевата активност, които по същество предпазват Земята от интензивната слънчева радиация.
Отдалеченият пояс се намира на 20 000 км. над Земята и е широк от 6 до 10 000 км.
По време на силни слънчеви изригвания и ветрове гама-лъчението около ракетите на НАСА е екстремно и Аполо няма адекватна защита освен алуминиевото тяло на корпуса, което не е достатъчно за защита на електрониката и екипажа.
НАСА никога не е съобщавала колко облъчване е получил екипажът след завръщането си на Земята, а членовете на Аполо 11 са преживели до дълбока старост, което едва ли е възможно за хора, които са толкова силно облъчени.
НП