Възможно е на огнената планета да е имало вода в течно състояние преди 2,5 милиарда години.
Венера е на последно място в Слънчевата система, като планета, на която може да се очаква да има живот, който да може да оцелее, заради атмосферата й, която е 90 пъти по дебела от нашата и температури, достигащи 462 градуса по Целзий.
Според ново проучване вече ситуацията изглежда много различно и планетата може да се окаже приятно и удобно място за живот.
Компютърните симулации
на учените от НАСА са показали скала, намираща се до Слънцето, на която има вода и температурите са подходящи за живот.
Учените от Космически институт в Ню Йорк с използвали за модел, за да предскажат бъдещите промени в климата на Земята и да погледнат миналото на Венера.
„Много от инструментите, които използваме, за да моделираме изменението на климата на Земята могат да бъдат адаптирани за изучаване на климата на други планети, в минал и в бъдещ аспект“, казва д-р Майкъл Уей.
Тези резултати показват, че в древни времена Венера е била много по-различно място от това, което виждаме днес.
Учените отдавна са установили, че химичният състав на Венера е подобен на този на Земята, но двете планети следват различен еволюционен път.
В едно проучване на учен от университета Райс, се казва, че малките еволюционни промени биха могли да променят съдбите и на двете планети.
Така се създава ситуация, в която животът може да съществува в тучните зеленини на Венера, а Земята да бъде мъртва планета.
Според учените малките
еволюционни промени биха могли да променят живота както на Венера, така и на Земята – и се надяват скоро да бъдат в състояние да ги моделират.
Измерванията на НАСА с мисията до Венера през 1980 година за пръв път предположиха, че на Венера може първоначално да е имало океан.
Но тъй като тя е по-близо до Слънцето
отколкото Земята и получава много повече слънчева светлина следователно океанът се е изпарил.
Останала без вода на повърхността, атмосферата е предимно от въглероден двуокис, което води до парников ефект.
„В симулацията Венера бавно се завърта около Слънцето в продължение на почти два месеца.
Това затопля повърхността и произвежда дъжд, който създава дебел слой облаци, който действа като чадър, за да предпази повърхността от голяма част от слънчевата енергия.
Резултатът е, че средните температури са с няколко градуса по-ниски, отколкото са тези на Земята днес“, казва ученият Антъни Генио.
Източник: DailyMail