Това, което отричаме, ни преследва. Повече от сигурно, е че постоянното вглеждане в коронавируса променя всекидневните навици и модели на поведение.
Отричането от друга страна на случващото се превръща човек в прекалено самонадеян и готов да напада другите.
Нашата вътрешна сянка, нашите неразрешени сърдечни страдания, са причината избуяват тези дни като наливат масло в нашия нефункциониращ и замърсен свят.
Освобождаването на нашата вътрешна светлина, уловена в капана на нашата болка е способна да промени и освободи живота от десетки страхове.
„Вашата задача е да не търсите любов, а да намерите всички бариери в себе си, които сте създали срещу нея.“, казва Руми.
„Докато не осъзнаете несъзнаваното, то ще насочва живота ви, а вие ще наричате това съдба.“ Карл Юнг
Думите на тези велики хора звучат в наше време като мантра за вътрешен мир.
Травмите от ранна възраст се обострят
Ранната травма и недостига на любов в детска възраст ни застигат в ситуация на изолация, в каквато сме поставени в момента.
Затварянето в позната среда, която е изчерпала предизвикателствата си към нас е опасен модел. Ако не се справим с това, раните от миналото се връщат бърмо и създават продължително страдание.
И когато няма къде да разтоварим вътрешното напрежение идва мигът на отчаянието.
Но ако осъзнаем и освободим съзнателно тази болка, премахваме корените на слабостта и насилието, което упражняваме над всичко, включително над земята.
Наранените хората нараняват другите
Това е така нареченото изтласкване на емоциите и представлява прехвърляне на преобладаващи или неприемливи чувства далеч от оригиналния и заслужаващ ги обект върху по-безобидна жертва или предмет.
В моменти на принудителна социална изолация нещата стават още по-сложни. Въпроси, които в обикновеното всекидневие не са ни притискали сега излизат на дневен ред.
Вариациите са от любовни отношения извън семейството или връзката до неспособност за работа и окончателен крах.
Ето защо чувствителните и уязвимите сред нас често стават обект на злоупотреба в такива трудни моменти. Те са губещите и това няма как да бъде променено, освен ако сериозно не обърнат внимание на психиката си.
Еспертите съветват, че начинът да се освободим от тази болка е като освободим болката, която сме съхранили в своето съзнание.
Външното влияние на властта
Пропагандирането на спазването безприкосволно на общи забранителни правила и отричането на социален живот е истинската манипулация от страна на онези, които са на власт.
Новата епоха, фалшивите новини и други измислени теории за псевдоконспирация ни отклоняват от истинската теория на конспирацията.
Тя се промъква без да забелязваме, защото е като бижу скрито в тъмнината на нашето несъзнавано.
Стремежът към благополучие, любов, парите, славата и потреблението отклоняват човек именно от неговата дълбока същност.
Докато не идентифицираме „злото“ на неизказаната болка в своето тяло и ум, няма да можем да го идентифицираме и смекчим и навън.
Но никой не ни учи на това
Затова си купуваме лесно и незабавно удовлетворение. Ние се нуждаем от забавление и когато ни го отнемат в името на битката с вируса ние ставаме първоначално отдадени, но след време мнителни.
Идеята, че сме върховно цивилизация изведнъж пропада и на дневен ред излиза въпроса: Защо толкова много сме лъгани и заблуждавани?
След като не познаваме света около нас и дори го разрушаваме, то напълно нормално е този свят да отговори.
Трябва да спрем да се интересуваме само от онова, което е светло игнорирайки тъмнината. В нея понякога се крият златните ключове за решаването на кризата.
Да се справим със своите негативни емоции е фундаментално необходимо за създаването на нов свят, защото ще ни превърне в хора, които вече няма да нараняват другите. Природата сама запусна процес на изчистване. Просто следете данните и ще остането поразени за чистота на въздуха, озоновата дупка и всичко това само за броени дни.
А ако Провидението реши да прочисти всичко за един нов свят и цивилизация, какво мислите ще се съобрази ли с нас? Едва ли.
Макар да е мъчително, това мислене освобождава болката, която носим от миналото. Осъзнаваме как нерешената болка прави хората постоянно уплашени, гневни и жестоки.
„Неврозата е заместител на легитимното страдание“, е казал Карл Юнг. Точно в този момент ние не се справяме с вътрешната си болка, която води до страдание, затова започваме постепенно да изпадаме в масова колективна невроза.
Добре е да се освободим от оковите на своето минало, за да се изправим и да престанем да унищожаваме себе си, околните и нашия свят.
Ако се осмелим да се изправим пред собствената си съвест, ще отпадне желанието да сме непрекъснато заети и разсеяно да замърсяваме околната среда.
Въпросът: Продадохме ли се на Големия бизнес, може да се окаже решаващ. Защото големия бизнес пак ще прецака всички. Осъзнаването на еднаквостта на хората, и че всички са могат да се разболеят и умрат е важно за оцеляването.
А именно това ще ни донесе истинска радост, пълноценен и целесъобразен живот.
Точно защото приемаме света и правим всичко по силите си да го съхраним чист за идващите след нас.
НП/Дж. Адам Уебър