В клетките на всяко човешко тяло се крие история, която не е разказвана от учебници. Тя не е изписана с думи, а с кодове.
Генетичната памет е термин, който все по-често присъства както в лабораториите, така и в духовните школи.
Премиера на 2 и 3 октомври 2025 от 19:00 в кино "Люмиер", София
Проект контрол
скрити истини, които управляват света
Филм на Стойчо Керев
Джорджия Николова, Мартин Захариев, Иво Величков, Нора Пенева, Вълко Чобанов, Оксана Хорват-Станчева, Мадлен Алгафари, Кристиян Шкварек, проф. Бойко Рангелов, Христо Нанев
Купете билети сега
или на касите на НДК
Това словосъчетатние поставя под съмнение досегашното ни разбиране за това кои сме и откъде идваме?
Мястото на спомените
Защото ако спомените могат да бъдат предавани през поколенията, то може би живеем не само своя живот, а и отгласите на всички преди нас.
Нови изследвания в областта на епигенетиката показват, че преживени травми, страхове, дори навици и емоции могат да се „запечатват“ в ДНК и да преминават към следващите поколения.
Но тук не става дума само за биологична памет. Става дума за нещо по-дълбоко – за душевен архив.
За онзи невидим механизъм, чрез който човек усеща близост с места, които никога не е посещавал, говори с думи, които не е учил, и преживява съдби, които не са негови по паспорт, но са негови по кръв и дух.
Можем ли да носим в себе си ехо от страха на прадядо, затворен в лагер?
Или любовта на прабаба, изгубила любимия си при преселение? Можем ли да обясним интуицията си към определени хора и ситуации не само с психология, а с древна генетична резонансна памет?
Генетичната памет поставя и неудобни въпроси. Ако ние сме носители на незараснали травми, не е ли наш дълг да ги излекуваме. И то не за себе си, а за онези преди нас и след нас?
В този смисъл човекът е не само индивид, а преплетено кълбо от съдби – жива нишка в огромен килим от живот.
Родова карма и клетъчна мъдрост
Някои духовни традиции говорят за „родова карма“, а други за „клетъчна мъдрост“. Научният език все още търси точния термин, но феноменът се утвърждава.
Идеята, че паметта не е изолирана в мозъка, а може да се предава чрез самата структура на ДНК, преобръща цялата представа за съзнание, воля и свобода.
В епоха, в която генетиката се използва за създаване на синтетичен живот, новото познание ни призовава да се вгледаме в естественото чудо.
Всеки човек е библиотека. Не само от гени, но и от смисли. Съществуването ни не започва от раждането, нито свършва със смъртта.
То е вечно продължение, в което ние сме едновременно читатели и автори.
Генетичната памет не е мит. Тя е кодирана история, която чака да бъде разчетена. И в този прочит, може би ще открием не само кои сме, а и защо сме тук.
НП