Днес е Цветница
Празник, който се отбелязва както от православната, така и от католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.
Празнуват хората, които носят името Цветан, Върбан и всички с имена на цветя и дървета.
Няколко са фолклорните традиции, в които българите вярват и които изпълняват по време на религиозния празник.
Най-известната е закичването на върбови клонки (на празничната църковна литургия може да вземете и китки здравец и други пролетни цветя). Следват кумичене, приготвяне на обреден хляб и на рибни ястия, хоро с девойките и почитане на мъртвите
Неделята преди Възкресение
се празнува тържественото посрещане на Исус в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.
В града той влиза на магаре (животно, което символизира идване с мир и приятелство), а не на кон, както обикновено се отправяли бойците на война.
Идвал, за да служи на хората, а не да воюва с тях. Славата на влизащия в светия град била голяма. Носела се мълвата за чудесата, които извършил, и за силата на новата вяра.
Разказвала се вече и историята
за чудното Лазарово възкресение, което мнозина видели с очите си предния ден.
От тук нататък, до края на дните си, щели да го превръщат в една от най-невероятните и тръпнещи легенди на християнството.
Пътят пред Спасителя бил застлан с маслинови, палмови и лаврови клонки, върба, здравец и цветя.
Мир, любов и победа носел той на многобройния народ, който се тълпял да го зърне с очите си. Да го докосне, да бъде поне наблизо.
Осанна на сина Давидов!
„Благословен е онзи, който идва в името на Господа!“, носели се възгласи отвсякъде.
Бил чуден и неповторим миг. Споменът за него църквата празнува от III в.
НП