Случилото се на Младежкия хълм в Пловдив не е поредната криминална новина. То е въпрос към всички нас.
Как деца на възраст между 14 и 17 години стигат до място, в което човекът пред тях вече няма стойност? Как се преминава от телефон, чат и социална мрежа до продължително насилие, гавра и смърт?
37-годишният Георги Кузев е мъртъв. Общо десет непълнолетни бяха задържани, а на петима, три момчета и две момичета, прокуратурата повдигна обвинения.
Съдът ги остави в ареста
Според данните, представени пред магистратите, насилието е продължило повече от час. Жертвата е получила тежки травми по цялото тяло. Прокуратурата говори за убийство, извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин.
Има детайл, който трудно се побира в човешкото съзнание. Според информацията, изнесена от съдебното заседание, след случилото се част от младежите взели парите на Георги и отишли да си купят храна.
Точно тук криминалният случай се превръща в обществена диагноза. Въпросът вече не е само какво са направили, а как са стигнали дотам.
Ловци на педофили
Младежите са представяни като своеобразни „ловци на педофили“. Според разследването Георги е бил привлечен на предварително уговорена среща.
Близките му категорично отхвърлят твърденията за педофилия. Няма съдебно решение, което да установява подобно престъпление от негова страна.
И дори да съществуваше подозрение, кой даде право на група деца да произнася присъди? България има полиция, прокуратура и съд.
Когато човек замени тези институции с групов чат и юмруци, правосъдието изчезва. Остава саморазправата.
Но случаят поставя още по-тежък въпрос.
Къде бяхме ние, възрастните?
Децата не се раждат с телефон в ръката и с идеята да унижават друг човек пред камера. Те растат сред нас.
Гледат как говорим и виждат как се отнасяме към слабия. Наблюдават как публичното унижение събира гледания, как агресията привлича внимание и как една присъда в социалните мрежи се произнася за секунди.
После идва групата. В нея личната отговорност лесно се размива.
Един удря, друг насърчава. Трети снима, а четвърти стои и гледа.
И никой не казва: „Стига.“ Това е думата, която липсва на Младежкия хълм.
Спри. Това е човек.
Няма значение дали го харесваш и в какво го подозираш. Нямаш право да го измъчваш и нямаш право да го убиваш.
Не бива да превръщаме петима обвиняеми в присъда над цяло поколение. Хиляди български деца учат, спортуват, помагат и създават.
Именно заради тях сме длъжни да разберем как други деца са стигнали толкова далеч. И сме длъжни да потърсим отговора преди следващия подобен случай.
Родителството не приключва с купуването на телефон. Училището не приключва с преподаването на урока.
Обществото също не изпълнява задължението си, когато реагира едва след появата на ковчега. Отговорността започва далеч преди полицията, прокуратурата и съда.
Съдът ще реши вината на всеки обвиняем според доказателствата. Разследването ще установява мотивите и точната последователност на събитията.
Пред нас остава друг съд. Той задава въпрос, на който няма лесен отговор.
Какво възпитахме, когато група непълнолетни успява да гледа страданието на човек повече от час и никой не прекратява насилието? Какво сме пропуснали да кажем на тези деца за стойността на човешкия живот?
Георги Кузев вече не може да отговори. Децата в ареста ще живеят с отговора си.
А ние ще продължим ли да обвиняваме интернет, училището, родителите и държавата поотделно? Ще чакаме ли следващото дете да натисне бутона „запис“, вместо да набере 112?
Трагедията в Пловдив не започва с първия удар. Тя започва много по-рано.
Започва в момента, в който едно дете престане да разбира, че животът на другия е граница, която никой няма право да преминава.