26 април 2024

Среща с приятелите на "Новото познание" в Германия, Мюнхен, Хотел "Крафт"

Записвания на телефон
+4917687889777

Новини

Бунтът срещу реалността. Да излезем ли от стандартите?

Да си луд в болно общество като нашето е признак на здраве, гласи една неписана максима.

Ако болното общество, в което живеем ти лепне етикета „луд“, оказва се не е толкова притеснително.

По думите на известния философ Кришнамурти „това да си добре приет и приспособен в обществото не е критерий за добро здравословно състояние“.

Казусът всъщност е,

че почти никой не си дава сметка за страданието, причинено от изкривените общоприети норми и ценности, според които възпитават всички още от малки.

Оказва се, че е почти невъзможно да се измъкнем от тази матрица, тъй като болните представи и нагласи са се превърнали в част от същността на повечето хора.

Ние сме като рибите, които живеят под водата и не познават друга реалност.

Стигнали сме до ефекта, който наблюдаваме в психиатричните клиники – там никой не припознава себе си като болен, въпреки че според лекарите пациентите им водят ненормален начин на живот.

Какво означава обаче нормален живот?

В по-голямата част от съвременния свят това значи да бъдат промити мозъците още в ранна детска възраст чрез това, което ние наричаме образование, за да може впоследствие да прекараме по-голямата част от живота си, робувайки.

На недостатъчна заплата например, която от своя страна ни държи в подчинение и принуждава да се конкурираме с другите. И то за да оцелеем като консумираме ненужни за нас неща. 

Така човечеството несъзнателно уврежда планетата,

която обитава и бавно трови телата си с нездравословни храни. Подчиняваме се на правила и сляпо вярваме в догмите като се превръщаме в пасивни и непродуктивни наблюдатели.

Потискаме себе си по безброй начини. Живеем без вдъхновение и желание като дори не забелязваме това, а когато все пак осъзнаем страданието си, не правим нищо, за да се освободим.

Анализирано така излиза, че този начин на живот е тотално сбъркан. В него са добре приети хората с болни амбиции и изкривена представа за добро и зло, хора без задръжки и скрупули.

Бунтът срещу нормалността

Да се противопоставиш на „нормалността“ е най-трудното нещо, защото се изисква кураж да постъпваш честно не само спрямо околните, но и спрямо себе си.

Гласно изречената истина в свят, в който на почит е лъжата и всички кротко съществуват под нейното влияние е равносилно на самоубийство.

Това би означавало да вървиш срещу течението на традиция, която възпитава общество със стаден манталитет, борещо се да запази текущия си път, на всяка цена.

Хората, които са имали смелостта

да се бунтуват срещу нормалността на нашето болно общество, винаги са получавали силен отпор, а голяма част от тях все още не могат да се справят с отрицателните последствия, които са понесли върху себе си в резултат на тези действия.

В много случаи индивидуалистите са буквално премазвани от „стадото“.

Някои от най-великите умове на планетата са страдали и продължават да страдат от сериозни психически и емоционални проблеми.

Най-вероятно всеки от нас

в един или друг момент е изпитвал потребност да обяви война на общоприетите норми.

В такива случаи все някой представител на „стадото“ ще протегне ръката си, но не за да го издърпа извън матрицата, а за да го върне обратно.

Понякога хората не подкрепят полета, а правят всичко по силите си, за да изтръгнат скоро порасналите криле и без да си дават сметка, че ни заставят да пълзим редом до тях.

Смелостта да полудееш

Всеки човек на тази планета има вътрешен глас, който често напомня, че животът може да се живее много по-различно. Да се вслушаш и приемеш този глас е може би едно от най трудните неща.

Няма никакъв смисъл да се губи целия живот, само защото някой твърди, че това е начина, по който се очаква да живеете.

Без значение колко интензивна болка

и разочарования ще срещнем по пътя на освобождение от болните норми, ползите за нас ще са повече от недостатъците.

Както болката е неизменна част от раждането за една майка, така и освобождаването от матрицата на болното общество е съпътствано със сътресения, неразбиране, огорчения и страдание.

Но това е част от промяната, към която вътрешният глас ни води. Той е истинския катализатор на метаморфозата, към която се стремим.

НП/2022