Повече от хиляда години след смъртта му тленните останки на владетеля се завърнаха в България. Военен самолет „Спартан“ ги пренесе от Солун.
Изтребители ескортираха полета над страната. На площад „Княз Александър I“ прозвучаха артилерийски салюти, а траурно шествие отнесе ковчега до базиликата „Света София“.
Там царят получи своя последен дом
Патриарх Даниил отслужи богослужение, а ковчегът бе положен в специално изработен мраморен саркофаг. Този ден събира в едно история, памет и признание.
Самуил управлява България от 997 до 1014 г. В продължение на десетилетия той отстоява независимостта на царството срещу настъпващата Византийска империя.
Неговата епоха завършва с поражение, но паметта за съпротивата му остава жива
През 1014 г., след битката при Ключ, византийският император Василий II ослепява пленените български войници. Според летописния разказ Самуил умира, след като вижда осакатената си войска.
Сцената превръща владетеля в символ на трагичната цена, която един народ плаща, когато брани свободата си.
Останките, свързвани със Самуил, открива гръцкият археолог Николаос Муцопулос през 60-те години на XX век в базиликата „Свети Ахил“ на остров Свети Ахилий в Малкото Преспанско езеро.
Оттогава България търси начин да ги върне
Днешното споразумение с Гърция сложи край на десетилетия преговори и отвори нова страница в отношенията между двете държави.
Историческата идентификация на останките се основава на археологически проучвания. Но значението на завръщането надхвърля въпроса за доказателствата.
То връща в българското обществено пространство владетел, чието име носи спомена за съпротива, загуба и държавност. Днес шествието премина през София, а саркофагът намери място в базиликата „Света София“.
Столицата не посрещна само останките на един средновековен цар. Тя посрещна част от собствената си история. Самуил се завърна.
И с него се завърна въпросът, който всяко поколение наследява: какво сме готови да защитим, когато съдбата изпита силата ни?