Знанието за духовната алхимия и тайната наука

Духовната алхимия е тясно свързана с тайните знания, но мнозина постигнали това ниво на мъдрост са открили, че не са готови за нея.

Целта на духовната алхимия е да открие „Кои сме ние?“ „Откъде идваме?“ и „Накъде отиваме?“.

Кабала описва пътя и дестинацията, а алхимията ─ процеса и необходимите трансформации, за да открием отговорите.

Средновековната алхимия произхожда от Египет и се отнася до превръщането на влажността на огъня в живак ─ до изкуството да превърнем оловото в злато.

Златото в алхимията

Това е превръщането на „оловото“ на човека в духовно „злато“. Алхимиците говорят за окултна анатомия на човека, за неговата „аура“ и „чакри“ ─ окултната анатомия е невидимата човешка анатомия. 

Не случайно Исак Нютон е бил предимно алхимик. Малка част от работите му са свързани с физика и математика.

Индуистката традиция описва три основни енергийни канала: Ида, Пингала и Сушумна.

Съществуват и елементи, които отдалечават хората от светлината. В християнството те се наричат ​​“Седемте смъртни гряха“. 

Елементи на алхимията

Например „сухия живак“ – борбата срещу нещо негативно, което идва отвътре. Живакът е първичната материя в алхимията и, тъй като е сребърна, тя е свързана с Луната.

Той символизира всички вътрешни енергии (ментални, емоционални, инстинктивни, сексуални).

Посредством тези сили алхимикът може да достигне философския камък в собственото си същество. Живакът е и връзката между човешкото и божественото.

Друг такъв елемент е сярата, разглеждана като свещения пожар. Чрез комбиниране на огън и вода се получава философския камък.

В Египет живакът се комбинира със сяра под формата на змията и орела от короната на фараона.

Орелът (като символ на духа) показва, че индивида е достигнал божественото ниво на духа.

Формулата „Solve Et Coagula“ се отнася до разтварянето на сухия живак (седемте смъртни гряха) и отровната сяра (деформираните инстинкти).

Алхимиците са скривали тайните си посредством писане назад и универсални символи: кръста, змията, Ин-Ян, пшеницата (мъдростта), виното, лабиринта (човешкия ум).

Философският камък

Философският камък е смятан за камък с перфектна форма на куб ─ символ на вътрешната сила, която предава съвършенството.

Смята се, че той се получава чрез пречистване на живака. Като краен резултат алхимикът придобива способността да разбере мистериите на живота и смъртта.

Това става чрез мисъл, чувство и правилни действия.

Способен е да преодолее провала без да се депресира.

Когато алхимикът постигне целта си, това се изразява от змията, захапала собствената си опашка, за да сложи край на цикъла.

Осъществилият се алхимик е свой собствен господар. Той е непрекъснато балансиран и има власт над всичко.

ancient origins