Смисълът на живота е въпрос, който ни предизвиква от зората на човечеството. Въпрос, който философите, поетите и обикновените хора задават отново и отново.
Дали животът има някакъв предварително зададен смисъл, който трябва да открием? Или сме сами в задачата да го създадем?
За много хора отговорът се крие в религията
В продължение на хилядолетия религиозните системи са предоставяли рамка за разбиране на живота и неговата цел.
Християнството ни учи, че смисълът е в любовта и връзката ни с Бог. Будизмът посочва освобождението от страданието като път към смисъла.
Но в модерната епоха, когато традиционните религиозни вярвания губят своето влияние за мнозина, въпросът става още по-належащ: ако Бог не задава смисъла, кой го прави?
Екзистенциализмът предлага интересна перспектива
Камю нарича живота „абсурден“ – в свят без предварително зададен смисъл, нашата задача е да създадем своя собствен.
В този контекст смисълът не е нещо, което се намира, а нещо, което се изгражда. Но това изисква усилие.
Изисква волята да се изправим срещу празнотата и да кажем: „Аз съм готов да създам смисъл от хаоса.“
Пример за това е животът на хора, които избират да дадат своето време и енергия за каузи, които надхвърлят самите тях.
Личностите променили живота
Личности като Мария Кюри, която жертва здравето си в името на научния прогрес, или Малала Юсафзаи, която рискува живота си, за да се бори за правото на образование.
Техните действия доказват, че смисълът не идва от някаква външна сила – той идва от нашите собствени избори.
Но какво означава това за нас, обикновените хора?
Не всеки може да бъде герой или велик учен. И все пак смисълът не е запазен за малцина. Той може да бъде намерен в ежедневните ни действия…
В начина, по който се отнасяме към другите, в любовта, която даваме, в малките неща, които правим с грижа и внимание.
Защото смисълът на живота не е нещо, което трябва да чакаме. Той е нещо, което можем да създадем – тук и сега.
НП