Знаем ли как работи силата на мисълта и какво задейства у нас?

Силата на мисълта ни позволява да се почувстваме по-добре, само защото сме повярвали в изцелението. Но пропускаме, че съществува и контрапункт. И той се нарича – Ноцебо.

Ноцебо е отражение на убеждението, че нещо не ни е наред. Убеждението, че сме в беда или ще пострадаме. Че сме болни или ще се разболеем от нещо е също толкова важно и не е за пренебрегване.

Мисълта, че никога няма да успеем да постигнем или направим нещо, което желаем е стряскаща. А тя все по-често заема ума на хората. В този случай на помощ идва волята да променяме реалността, в която живеем.

Невропластика – науката за редизайн на мозъка

През последните 20 години се научава все повече и повече за човешкия мозък.

Вече можем със сигурност да кажем, че е възможно във всяка възраст да подобрим важния орган с „редизайн“, като дизайнерите да сме самите ние. Тук говорим отново за силата на мисълта, но и не само.

Ще се спрем на негативната сила на всекидневното оплакване и мрънкане. Ще обърнем внимание на вътрешните бариери и капани, които сами си залагаме като вярваме, че ни предстои провал.

Това са все неща от спектъра на невропластиката – термин, изобразяващ способността на мозъка да променя собствения си строеж и функции чрез мисъл и действие.

Всички ние по силата на договора ни с великия Творец сме в известна степен създатели на собствения си свят. Ето защо промяната му е възможна само със свободната воля на самите нас отправена към Твореца.

И това е силата да преживеем смяната на реалностите, в които попадаме.

Силата на Ноцебо

Ноцебо действа идентично с плацебо ефекта. Когато човек получи захарно хапче, но с уточненията, че то има изключително силни и неприятни странични ефекти.

Ноцебо спомага наистина да ги преживеем и преминем отвъд бариерата на ограниченията.

Ето до какви изводи е достигнал професор Джон Кели от Харвард. Той е зам.-директор на медицинска програма, която изучава терапевтичните свойства на плацебо и ноцебо ефекта.

„Това е силата на въображението. Ако помолите някого да си представи визуална сцена в съзнанието си, може да се види на ядрено-магнитен резонанс, че частите на мозъка, които се занимават с визуализирането, се активират.

Ако кажете на човек да си представи, че извършва някаква физическа активност, ще видите, че се активира тази част от мозъчната кора, която отговаря за движенията.

По същия начин може просто да си представяте, че изпитвате тревога или болка, за да се случи това наистина.“

Дали успяхте да вникнете в думите на професор Кели, защото те определят навлизането в реалностите. Те са там, всички реалности са подредени в стройна линия и ние преминаваме от една в друга.

Етични дилеми

Много лекари вече смятат, че едно от най-големите медицински престъпление е становището, което често се дава на терминално болни: „Остава ви толкова години/месеци живот.“

Практиката установява множество случаи на здрави пациенти, които са получили грешна диагноза, но са възприели поведението и състоянието на болестта, която са им приписали.

Точно в този момент се задейства програмата „Самоунищожение“. Ето защо е толкова важно да внимаваме какво позволяваме да презвеме съзнанието ни.

След като вече е ясно,

че Ноцебо не просто се случва, но и се случва често, пред лекарите и медицинските сестри се изправя въпросът доколко вредят, когато уведомяват пациентите си за евентуални странични ефекти или негативен развой на заболяването.

Ако информират пациентите за потенциалните рискове и отрицателните странични ефекти на дадено лечение (радиация, химиотерапия, хирургия, лекарства), пациентите може да повярват, че ще получат тези лоши резултати.

Точно такива думи могат да се превърнат в самореализиращо се пророчество. Опасността да се повтаря с годините е огромна.

А други автори твърдят, че точно така ние вместо да живеем хиляда години се самоунищожаваме за броени секунди.

Дали да вярваме или не – избираме ние самите.

WebMD