Преди няколко хиляди години,
Платон предполага, че това, което виждаме, не може да бъде реално. С появата на компютрите, на хипотезата се вдъхна нов живот.
Идеята, че нашата реалност всъщност е виртуална и просто се направлява от определени кодове, вече излиза от сферата на научната фантастика.
Тя попада сред теориите на сериозни изследователи и учени. Възможно ли е нашият свят буквално да се моделира на компютър?
Изследователят и компютърен аналитик Иля Хел прилага няколко обосновки за това че може би живеем в една гигантска матрица.
Впрочем теза, която Силициевата долина в лицето на Илън Мъск и други милиардери прокарват доста последователно.
Симулация на реалност
Компютрите могат да обработват огромни количества данни и някои от най-продуктивните решения изискват продължително моделиране.
Някои включват реални ситуации, като например разпространение на болести, други са исторически симулации или имитират растеж в реалния живот на обществото.
Компютрите са достатъчно силни, те могат да създадат една историческа реалност, в която интелигентните същества няма да имат и най-малка представа, че са част от програма.
Смятате, че сме сме далеч от това? Суперкомпютърът на Харвард може да симулира 14 милиарда години, само за няколко месеца.
Математика е в основата на нашия живот
Всичко във Вселената може по някакъв начин да се изчислява, дори самия живот.
Проектът „Човешки геном“, в който се изчислява последователността на химични базови двойки, които изграждат човешкото ДНК, е реализиран с помощта на компютри.
Така че, ако компютрите и данните са достигнали определени висини, човекът може да се възстанови на базата на генома в компютъра?
И ако се изгради един такъв човек, защо да не се създаде целият свят? Учените предполагат, че някой може да го е направил и да е създал нашата реалност.
За да определят дали живеем в симулация, изследователите вече провеждат опити, изучават математиката, на която се базира нашата Вселена.
Антропният принцип
Съществуването на човечеството е удивително. За да се зароди животът на Земята, е било нужно всичко да бъде наред.
Земята се намира на точното разстояние от Слънцето, атмосферата ни е подходяща, гравитацията е достатъчно силна.
Антропният принцип задава въпроса „Защо? Защо са тези условия, така че ние да сме съвършени? „.
Едно от обясненията е че умишлино са създадени условия за съществуването на живот.
Всеки подходящ фактор е фиксиран в определено състояние в някоя вселенска лаборатория.
Фактори, достатъчно подходящо създадени, за да се стартира симулация. Но в такъв случай, кой е от другата страна, зад симулацията?
Паралелните вселени
Теорията на паралелни светове предполага безкраен брой вселени с безкраен набор от параметри.
Хорхе Луис Борхес сравнява мултивселената с библиотека. Библиотеката съдържа безкраен брой книги.
Някои може да се различават само по една буква, а други съдържат невероятни истории. Тази теория сътворява каша в нашето разбиране за живота. Но ако наистина има много вселени, откъдето са дошли?
Ако ние сме в симулация, множеството вселени също са многобройни симулации, работещи в същото време. Всяка симулация има собствен набор от променливи, и това не е случайно.
Създателят на модела включва разнообразие от променливи, които да тестват различни сценарии и да постигат различни резултати.
Парадоксът Ферми
Нашата планета Земя – една от многото, които биха могли да поддържат живот, а нашето Слънце е доста младо по отношение на цялата Вселена.
Животът може да съществува навсякъде, както на планети, където животът е започнал да се развива заедно с нашата планета, така и на такива, които са възникнали преди това.
Друга теория, хипотезата за планетариума, предлага друг възможен отговор.
Моделиране, свързано с много обитаеми планети, всяка от които си мисли, че е единстваната, поддържаща живот във Вселената.
Целта на тази симулация е да подхранва егото на отделната цивилизация и да се „развие сценария“.
Пределът на Вселената
Какво се намира извън Вселената? Според теорията на моделирането, отговорът би бил един суперкомпютър, заобиколен от напреднали същества.
Остава въпросът: кой е създал реалния свят? Тази идея е толкова далеч от живота ни, че изглежда невъзможно да се обсъди.
Нека вземем под внимание
аналогията с видео игра. Такива игри включват огромни светове, но само текущото местоположение в момента има стойност и в него се развива действието, ние играем там.
Реалността може да мине през един и същ сценарий. А какво ще кажете за отдалечени райони, които никога не сте посетили, например, в други галактики?
При симулацията,
те въобще не могат да се достигнат. Така хората по улиците или далечните звезди са просто код с различни данни. Но ние нямаме доказателство, че всичко съществува, поне във формата, в която го наблюдаваме.
Ние вярваме, че миналото е такова, защото имаме спомени и защото имаме снимки и книги. Но какво, ако това е просто написан код?
Ами ако животът ви се актуализира всеки път, когато просто премигнете? Най-интересното е, че сега е невъзможно всичко това нито да се докаже, нито да се опровергае.
НП/Иля Хел