Новини

Живеем ли в компютърна ситуация и защо да вярваме?

Преди няколко хиляди години,

Платон предполага, че това, което виждаме, не може да бъде реално. С появата на компютрите, на хипотезата се вдъхна нов живот.

Идеята, че нашата реалност всъщност е виртуална и просто се направлява от определени кодове, вече излиза от сферата на научната фантастика.

Тя попада сред теориите на сериозни изследователи и учени. Възможно ли е нашият свят буквално да се моделира на компютър?

Изследователят и компютърен аналитик Иля Хел прилага няколко обосновки за това че може би живеем в една гигантска матрица.

Впрочем теза, която Силициевата долина в лицето на Илън Мъск и други милиардери прокарват доста последователно.

Симулация на реалност

Компютрите могат да обработват огромни количества данни и някои от най-продуктивните решения изискват продължително моделиране.

Някои включват реални ситуации, като например разпространение на болести, други са исторически симулации или имитират растеж в реалния живот на обществото.

Компютрите са достатъчно силни, те могат да създадат една историческа реалност, в която интелигентните същества няма да имат и най-малка представа, че са част от програма.

Смятате, че сме сме далеч от това? Суперкомпютърът на Харвард може да симулира 14 милиарда години, само за няколко месеца.

Математика е в основата на нашия живот

Всичко във Вселената може по някакъв начин да се изчислява, дори самия живот.

Проектът „Човешки геном“, в който се изчислява последователността на химични базови двойки, които изграждат човешкото ДНК, е реализиран с помощта на компютри.

Така че, ако компютрите и данните са достигнали определени висини, човекът може да се възстанови на базата на генома в компютъра?

И ако се изгради един такъв човек, защо да не се създаде целият свят? Учените предполагат, че някой може да го е направил и да е създал нашата реалност.

За да определят дали живеем в симулация, изследователите вече провеждат опити, изучават математиката, на която се базира нашата Вселена.

Антропният принцип

Съществуването на човечеството е удивително. За да се зароди животът на Земята, е било нужно всичко да бъде наред.

Земята се намира на точното разстояние от Слънцето, атмосферата ни е подходяща, гравитацията е достатъчно силна.

Антропният принцип задава въпроса „Защо? Защо са тези условия, така че ние да сме съвършени? „.

Едно от обясненията е че умишлино са създадени условия за съществуването на живот.

Всеки подходящ фактор е фиксиран в определено състояние в някоя вселенска лаборатория.

Фактори, достатъчно подходящо създадени, за да се стартира симулация. Но в такъв случай, кой е от другата страна, зад симулацията?

Паралелните вселени

Теорията на паралелни светове предполага безкраен брой вселени с безкраен набор от параметри.

Хорхе Луис Борхес сравнява мултивселената с библиотека. Библиотеката съдържа безкраен брой книги.

Някои може да се различават само по една буква, а други съдържат невероятни истории. Тази теория сътворява каша в нашето разбиране за живота. Но ако наистина има много вселени, откъдето са дошли?

Ако ние сме в симулация, множеството вселени също са многобройни симулации, работещи в същото време. Всяка симулация има собствен набор от променливи, и това не е случайно.

Създателят на модела включва разнообразие от променливи, които да тестват различни сценарии и да постигат различни резултати.

Парадоксът Ферми

Нашата планета Земя – една от многото, които биха могли да поддържат живот, а нашето Слънце е доста младо по отношение на цялата Вселена.

Животът може да съществува навсякъде, както на планети, където животът е започнал да се развива заедно с нашата планета, така и на такива, които са възникнали преди това.

Друга теория, хипотезата за планетариума, предлага друг възможен отговор.

Моделиране, свързано с много обитаеми планети, всяка от които си мисли, че е единстваната, поддържаща живот във Вселената.

Целта на тази симулация е да подхранва егото на отделната цивилизация и да се „развие сценария“.

Пределът на Вселената

Какво се намира извън Вселената? Според теорията на моделирането, отговорът би бил един суперкомпютър, заобиколен от напреднали същества.

Остава въпросът: кой е създал реалния свят? Тази идея е толкова далеч от живота ни, че изглежда невъзможно да се обсъди.

Нека вземем под внимание

аналогията с видео игра. Такива игри включват огромни светове, но само текущото местоположение в момента има стойност и в него се развива действието, ние играем там.

Реалността може да мине през един и същ сценарий. А какво ще кажете за отдалечени райони, които никога не сте посетили, например, в други галактики?

При симулацията,

те въобще не могат да се достигнат. Така хората по улиците или далечните звезди са просто код с различни данни. Но ние нямаме доказателство, че всичко съществува, поне във формата, в която го наблюдаваме.

Ние вярваме, че миналото е такова, защото имаме спомени и защото имаме снимки и книги. Но какво, ако това е просто написан код?

Ами ако животът ви се актуализира всеки път, когато просто премигнете? Най-интересното е, че сега е невъзможно всичко това нито да се докаже, нито да се опровергае.

НП/Иля Хел