На 1 май 1986 година България излиза на манифестация под невидимия облак на Чернобил. Децата махат с цветя, работниците носят лозунги.
Учениците скандират за светло бъдеще, а над тях минава радиация, за която властта знае, но народът не трябва да знае.
Това не е само авария…
Това е морален взрив, при който реакторът гори в Украйна, но истината изгаря в София. Властта не предупреждава хората. Не отменя масовите прояви
Не казва ясно какво да се прави с водата, млякото, зеленчуците, дъжда и заразения въздух. Вместо защита, гражданите получават празнична музика, знамена и партийна усмивка.
На площада стояха деца и родители…и аз бях там. И моите приятели бяха там. И нашите бащи и майки.
Зад стените на режима стояха хора с достъп до информация, проверена храна и по-чиста вода.
Ние дишахме радиация. Другите се пазеха от нея…
Това е най-черният детайл в българския Чернобил. И най-черният ден на социализма с човешко лице.
За народа има мълчание. За върха има защита. ЦК на БКП не действа като защитник на държавата, а като охрана на собствената си власт.
Истината не биваше да стигне до улицата, защото улицата трябваше да марширува. Партията не отменя ритуала, защото ритуалът струва повече от здравето на хората.
Така режимът показва истинското си лице…
Той говори за народ, но пази номенклатурата. Говори за бъдеще, но излага децата на риск. Говори за човека, но го третира като декор за собствената си пропаганда.
След аварията замърсяването не свършва с един ден. Радиоактивният прах пада върху почва, храни, фуражи и вода.
Страхът идва по-късно, когато хората разбират, че са живели в лъжа, докато онези горе са имали достъп до друга истина.
Първи май 1986 година трябва да бъде дата на национален срам за управниците на онова време.
Те изведоха народа под облака и скриха себе си зад привилегии
Те наричаха това държава, но то приличаше на затвор с празнична украса. Предателството невинаги носи чужда униформа.
Понякога носи партиен костюм, служебна кола и достъп до чиста вода.
Чернобил избухна в Украйна. Но на 1 май 1986 година в България избухна истината за режима. И тя още свети. Защото и днес нищо чудно да ядем заразени тогава храни.