Международната космическа станция е построена с усилията на всички водещи държави в света и днес всъщност е единствената и най-важна космическа станция.
МКС лети на надморска височина от 400 км.
Като се замислим, не е толкова далеч. Според техническата документация Международната космическа станция трябва постоянно да се държи на височина 400 км.
На практика всичко не е толкова хубаво и гладко. Станцията изобщо не „виси“ в космоса. Поддържането й в орбита е постоянна и много трудна работа на стотици инженери и учени на земята.
Факт е, че поради това, че е в най-близката орбита МКС постоянно се стреми да падне.
Под въздействието на атмосферата, както и като се вземат предвид приливите и отливите орбитата може да намалее от 400 на 320 км.
В изключителни случаи Центърът може да реши да вдигне станцията на 427 км, ако се очакват затруднения с поддържането на орбитата в бъдеще.
Оптималната надморска височина
от 400 км е избрана от астрономите по някаква причина. Този показател просто се счита за оптимален по отношение на комбинацията от огромен брой различни фактори.
Освен това обхватът на полета до станцията пряко влияе върху разходите за организиране на космически мисии.
Като се има предвид, че полетите до МКС са редовен бизнес, колкото по-евтин (ако е възможно) всеки отделен полет, толкова по-добре.
В същото време също е невъзможно „спирането“ на станцията да бъде много близо до Земята.
Тъй като колкото по-ниско лети МКС ще трябва да изразходва невероятно количество гориво, за да не попадне в „долната“ атмосфера.
Също така е невъзможно да се вдигне МКС твърде високо
На височина от 500 км, нивото на космическа радиация ще бъде твърде високо за дълъг престой на хората на станцията.
Съществуващите мерки за скрининг все още не са в състояние да защитят хората в продължение на много месеци в такива сурови условия.
И накрая, когато МКС се създава инжинерите се надяват, че хората и товарите ще бъдат доставяни с помощта на совалки, чийто таван на полет на практика е само 400 км.
И така защо МКС лети точно на тази височина? Въпросът остава отворен…
НП/2022