Един от най-трудните моменти в живота на хората са болката, страданието и разочарованието.
Съществуват няколко перспективи, чрез които може да преодолеете това тежко преживяване.
Източната философия ни е дала няколко основни постулата изграждащи рационално отношение към болката.
Почитането на болката
Приемете болката като подарък и чест. Чрез болката вашето същество изживява и получава по-широк спектър от опит.
На вас е предоставено да понесете тази болка – болка, която не всички могат да понесат.
Това сигнализира, че вродената дълбока интелигентност на вашето Съществото е сметнала, че сте достатъчно силни и способни да понесе болката, която изпитвате.
В дълбините на сянката се срещат много уроци и преживявания, които ни разрушават, но ни карат да се замислим над живота.
Нашите способности и устойчивост се засилват и по този начин, придобиваме по-голямо състрадание.
Болката е възможност да бъдем смели и да откриваме нови резерви на сила в нашето сърце.
По време на този процес можем да открием новопридобита нежност към себе си като свидетелство за нашата собствена чувствителност, уязвимост и смелост.
Можем да видим, че на някакво ниво все още сме лабилни, уплашени деца и едновременно с това да видим, че сме израснали до толкова, че да можем да се преборим.
Свещена двойственост
С тези изпитания получаваме също възможността да погледнем и да се свържем с другата страна на монетата: светлината и радостта от съществуването.
„Раната е мястото, където светлината влиза в теб.“
Има нещо свещено и тайнствено в тъмнината и светлината в явната двойственост на живота.
Двата полюса са дълбоко преплетени с някаква странна алхимия и те се подхранват един на друг. Не можем истински да познаваме едната страна, ако не познаваме и другата.
Да вземем за пример Ин и Ян. Тези полюси на болка и радост, в крайна сметка образуват неразделна връзка.
По този начин мнозина, копнеят да преодолеят това човешко преживяване на двойнствеността – ужасната болка.
Буда говори за освобождение от „дуккха„, което по принцип се превежда като „страдание“, но по-точно означава „незадоволителност“.
Може би той не е говорил за края на болката, а по-скоро за края на недоволството.
Като човешки същества, живеещи в свят на очевидна двойственост, ние сме обречени да изпитваме много болка.
Може би, съдбата ни в крайна сметка е да намерим пътя си, стигайки до това митично състояние на чисто възпоменание и сливане със съществото, което надхвърля нашата земна болка.
Дотогава сме тук. Хора сме и сме в окопите. А понякога много боли.
Но въпреки това имаме избор как да понесем тази болка. Можем да бъдем въвлечени в нея, да ритаме и да крещим, да се съпротивляваме и да бъдем възмутени.
Или можем да се изправим и да я приемаме благородно с воински дух.
High Existence