Откриването на изложбата „Златото на доколумбова Америка” в музея на Ню Йорк през 1956 година привлякло вниманието на много учени.
Но група американски авиоконструктори проявила огромен интерес. Те работели по секретен проект на свръхзвуков самолет. Между уникалните предмети от гробниците на древните индиански вождове вниманието привличат златните фигурки на екзотични птици, създадени в началото на първото хилядолетие на новата ера.
Специалистите по аеродинамика от пръв поглед разбират, че фигурките не са на птици.
Делтовидното крило под тялото и вертикалния кил при птиците в природата не се срещат. Това не може да са фигурки на птици. Загадъчният експонат е изпратен във военна лаборатория. Древната фигурка е поставена в аеродинамичен тунел. Първите тестове показват, че летателните характеристики на златната птица превъзхождат всички нови световни постижения.
Най-добре нейното предимство се проявява при свръхзвукови скорости. Уникалната и форма е делтообразна, тоест разработена е за високи скорости.
Такава форма днес имат изтребителите и машините на свръхзвуковата авиация. Като използват резултатите от тестовете, конструкторите започват разработване на нов по-различен летателен апарат. След няколко години в небето се издига свръхзвуковият самолет СР 71. По-известен с кодовото име Блекбърд – Черна птица.
На външен вид той много прилича на загадъчната птица на инките. И най-много по това, че крилете са прибрани към фюзелажа. Самолетът развива невиждана до тогава скорост, превишаваща три пъти скоростта на звука. Той летял много по-бързо дори от крилата ракета. По-късно тази конструкция ще е в основата при създаването на космическата совалка Шатъл.
Но кой хиляди години преди първия полет в космоса е могъл толкова точно да изчисли аеродинамичната форма? Какви тайни крие древната златна птица?