Априлското въстание
е трагичен апотеоз на българската борба за свобода. То остава изписано с кървави букви в историята ни.
Основите на Априлското въстание се полагат в град Гюргево, където на 11 ноември 1875 година започва да заседава Гюргевският революционен комитет.
Негов председател е Стефан Стамболов,
а в състава му влизат още личности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други.
За много кратък период е изготвен и планът за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга.
Това са Търновски ( с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов).
Предвиденият пети, Софийски окръг, остава само в сферата на приказките.
Заседаващите се обединяват около три дати
за избухване на въстанието – 11 април, 1 май и 11 май. Така, след като са уточнени голяма част от детайлите около бъдещото въстание, участниците в Гюргевския революционен комитет се прехвърлят в България, за да започнат истинската подготовка на бунта.
Най-широка и активна е подготовката в ІV революционен окръг с главен апостол Панайот Волов, заменен по-късно от Георги Бенковски. За център е избрано Панагюрище.
На 14.04.1876 г. в местността Оборище
се свиква Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски. Определена е и датата на въстанието (01.05.1876 г.), но се намира предател – Ненко Терзийски.
На 19 април от Пловдив в Копривщица пристигат заптиета, за да арестуват водачите. Тодор Каблешков избързва, вдига въстанието на 20.04.1876 г. и конакът е превзет.
До Панагюрище е изпратено „Кървавото писмо“. Бенковски и Волов незабавно обявяват въстанието.
Населението се събира на площада,
където се освещава знамето, ушито от Райна Попгеоргиева. Бенковски сформира известната „Хвърковата чета“. Въстават селата в Средногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др.
Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април.
Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района.
Георги Бенковски пада убит от засада до р. Костина, Тетевенско.
Въстанието в Родопската област
избухва на 21 април и продължава повече от седмица. На 5 май Батак е покосен, жестоко са избити жените и децата в църквата. На 7 май пада Брацигово.
Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства.
В Търновско въстанието е обявено на 28 април
В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига до Дряновския манастир.
Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея.
На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Търново.
В Сливенски окръг няколко дни
в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов.
Във Враца на 18 май
е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради своята малобройност.
Грандиозен по своя международен отзвук
е походът на Ботевата чета от кораба „Радецки“ и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет – воеводата Христо Ботев.
На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово.
Въстанието е потушено с жестоки кланета,
издевателства и грабежи. Това предизвиква справедливо възмущение в Европа и Америка. В Цариград е свикана международна анкетна комисия.
Велики личности като Виктор Юго и Достоевски издигат глас в защита на българите.
Априлското въстание през 1876 г.
задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви.
Кървавият подвиг на българите оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села.
Само една година след жестокото потушаване на бунта Русия обявява война на Османската империя…идва часът на България.
НП/2021