Южното Черноморие преживя дни на хаос, страх и загуба. Стихията този път не беше метафора – тя беше буквална.
Курортни селища като Елените и Царево се оказаха под вода, улици – в кал и тиня, а домове – превърнати в кални капани.
Природата напомни, че когато човекът пренебрегва нейните закони, тя отговаря с мълчалива сила.
Официалните данни
Трима души загинаха при потопа в района на Елените. Сред тях – хора, опитали да помогнат на други.
Над двеста души бяха евакуирани, а в няколко общини бе обявено бедствено положение. Мостове се срутиха, коли бяха отнесени, хотели – наводнени. Всичко това се случи за часове.
Сцените напомнят кадри от документален филм за края на цивилизацията, но това не е филм. Това е България през 2025 година.
След дъжд качулка
И когато институциите за пореден път започнаха да говорят за „непредвидимостта на природата“, хората вече не повярваха. Защото тези наводнения бяха предвидими.
Години наред експерти предупреждават за презастрояване, унищожени дерета и бетонирани водосборни зони.
Там, където някога водата е намирала път към морето, днес има хотели, огради и паркинги. Природата просто си го взема обратно.
В Елените и Царево хората разчистват, докато други вече търсят вина. Но вината не е само в небето – тя е и под нашите стъпки.
Корупция или …
В корупцията, която превърна природните зони в строителни площадки. В безразличието, което заменя превенцията с оправдания.
В администрацията, която реагира едва когато вълната вече е помела всичко.
По трагичен начин водата ни напомни, че сме я предали. Тя не ни наказва – просто действа по законите си. И когато ние нарушим баланса, природата не води диалог. Тя просто коригира.
Днес Южното Черноморие мълчи под пластове кал
Но зад това мълчание стои гневът на земята и въпросът на хората: колко още трябва да загинат, за да започне реална промяна?
България няма нужда от нови обещания след всяко бедствие. Нуждае се от съвест. Защото не природата ни е враг, а нашето собствено бездействие.
И когато следващият потоп дойде – а той ще дойде, ако нищо не се промени – нека си спомним, че стихията не е случайност. Тя е огледало.
НП