Когато пишем за климатичните промени не се шегуваме
Сякаш живеем в свят, в който сезоните вече са изгубили границите си.
Докато снежна покривка изненадва туристите и шофьорите по Витоша и Петрохан, прогнозите обещават пролетно време само три дни по-късно.
Снегът ще се стопи бързо, за да отстъпи място на слънце и температури от 18 градуса. Това нормално ли е? Или сме свидетели на нещо много по-дълбоко?
Климатолозите отдавна предупреждават
Планетата е в преход. Системата, която регулира температурите и валежите, е разстроена от човешката дейност и от естествени цикли, които се усилват взаимно.
Резултатът е този хаос – сняг през октомври, а после лято в ноември. Някои ще кажат: „Винаги е имало аномалии“.
Да, но мащабът и честотата вече са различни. Климатичните промени не са абстрактна заплаха, а реалност, която виждаме с очите си.
Планината, която вчера беше бяла, утре ще бъде зелена, а след седмица – може би отново заснежена.
Езотеричният поглед добавя още един пласт
Земята е живо същество, което ни показва, че балансът е нарушен. Тези резки преходи са като предупредителни сигнали.
Кодове, които ни казват, че сме навлезли в етап на дълбока трансформация. Човечеството е част от този процес и няма как да остане извън него.
И така, какво става?
Случва се онова, за което отдавна ни предупреждават. Промяната на климата е вече тук и няма да си тръгне.
Въпросът е не дали ще я приемем, а как ще се научим да живеем в нейната нова, непредсказуема логика.
Затова когато пишем за климатичните промени, не се шегуваме.
Това е викът на планетата, която ни напомня да се събудим. И спешно да започнем да мислим не само за времето утре, а за бъдещето, което оставяме след себе си.
НП