Вечните въпроси, на които дори и най-великите умове нямат отговор

Не трябва никога да спираме да задаваме въпроси. Само така ще открием отговорите. Но така осъзнаваме и колко много всъщност не знаем.

Има въпроси, които са лесни, има и дълбоки философски въпроси, които пораждат множество дискусии и дебати.

Но има и определени въпроси, чиито отговор така и не е бил намерен в продължение на хилядолетия.

Може би има неща, които трябва да останат извън знанието на човека? Нека видим кои са те и да помислим.

Ако е имало начало, какво е имало преди него?

Науката все още се опитва да разбере какво как се е зародила Вселената, какво е било началото, и има някои наистина убедителни теории.

Но остава въпросът, ако е имало начало, то какво е имало преди него.

Може би вселената ни е една от безброй други, но въпросът все още е валиден. Има нещо, което пропускаме?

Може би умовете ни не могат да разберат нещо, което няма начало, което е вечно, а всъщност точно такава да е и Вселената.

Дали не трябва да си зададем друг въпрос, който все още не сме открили?

Какво е истинско?

Едно от най-великите неща, които можете да осъзнаете, е че реалността е различна за всеки.

Тя е изцяло изградена от вас, от начина, по който възприемате света и как го разбирате.

От хиляди години мистичните учения ни казват, че реалността е изградена от съзнанието ни. Без съзнанието няма нищо.

Съзнанието ни генерира всичко около нас.

В последните десетилетия науката също все по-често стига до това заключение.

Но тогава какво е истинско? Всичко, което приемаме за реално е филтрирано през ума ни.

Ако нещо е истинско за нас, но не и за някой друг, то всъщност реално ли е?

Ако нещо е истинско, но не влияе на никого, то реално ли е?

Как трябва да живеят хората?

Когато сме деца, гледаме към възрастните и си мислим, че те са намерили правилния начин да живеят и знаят отговора на всеки въпрос.

Но като пораснем и самите ние станем възрастни, осъзнаваме всъщност колко сме грешели.

Хората са оставени на тази планета и нямаме идея с каква цел. Дали въобще имаме цел?

Всеки един човек на тази планета е учен да живее от някой друг, който е също толкова изгубен и объркан.

Никой не знае какъв е „правилния“ начин да живее. Всеки импровизира, всеки урок е субективен.

Какво е съзнанието?

Дори, когато четем този въпрос, кой всъщност го чете? Кое е това естество, което осъзнава значението на въпроса?

Това не е нещо, което можем да наблюдаваме. За това и в продължение на хилядолетия няма отговор, който да ни каже какво точно е съзнанието.

Това е сякаш вълната да се пита какво е естеството на водата. Съзнанието, като енергията, е субстанция, запълваща определено поле.

То е просто друго ниво на същото нещо, едно по-дълбоко състояние на енергията.

Имаме ли свободна воля?

Имаме ли свободна воля? Ако е така, как да я дефинираме? Можем ли дори да я дефинираме?

Можете да си мислите, че имате свободна воля, че сами правите изборите си, но всеки ваш избор е бил повлиян от някакъв външен фактор или спомен.

Вашата среда, нещата, които сте гледали като деца и преживяванията, които сте имали в живота си, са повлияли на решенията ви.

Има безкрайно много разклонения на пътя, по който вървим. Но ние правим избор между само няколко от тях.

А дали всичко е предопределено и това, което изглежда като свободен избор, всъщност е било определено още от самото начало. Ако е имало такова.

Как мислите вие?

lifecoachcode