Варна – сърцето на велика цивилизация

Автор Христо Маджаров

Славянофилите сочат славянската дума врана (черен), а проф. Бешелиев твърди, че прабългарите са утвърдили това име. Дълго време целенасочено ни бе внушавано, че славяните са основоположници на живота на Балканите, а прабългарите са били само една малцинствена скитническа орда. Днес тази инсинуация се разсипва и става все по-ясно, че т.нар. прабългари носят със себе си една не само древна, но и универсална, космополитна култура. Изхождайки от това, можем да открием името Варна в най-древните свещени книги на човечеството – Ведите. На санскритски Варна означава първично начало, основа на социалния живот. Човешкият живот е започнал, се обявява в Бхагават Гита, когато четирите основи (начала) varnas са се съгласували.

Но, ако е така начало на какво е Варна?

Националната ни доктрина, формулирана тайно в БАН и предадена в Президентството от октомври 1997 година, се надява на общодържавна публикация. Въпреки частичните коментари в някои вестници, като цяло тя си остава секретен документ. В нея се изтъкват много укривани или изопачавани досега факти от нашата история. Според доктрината България е основана не през 681 година, а в 632. Това е годината, в която Кубрат става кан и скоро след която обявява Велика България. След неговата смърт Аспарух със своите българи навлиза в т.нар. Малка Скития (Северна Добруджа), откъдето атакува северните постове на Византийската империя.

„В 679 година българите стигнали до Варна, близо до Одесос“ – документира византийският хронист Теофан. От това свидетелство се разграничават две различни области, макар и разстоянието между тях да не е повече от 2 км. Мястото на древната тракийска крепост Одесос е отдавна установено и спорът с град Одеса е приключил в наша полза, макар тя неправомерно да е запазила името си.

Що се отнася до Варна, това е било името на езерото, до което е спрял Аспарух. Но как така?

На помощ идва древната легенда за едно приказно красиво селище с полускрити между дърветата чисти къщурки. Бликащите минерални извори, буйната растителност, изобилието на плодове и билки хълмове правели живота на траките да изглежда като в райска градина. Обработката на метали от вътрешността на страната и изнасянето им чак до Украйна, осигурявали статута и благополучието на населението. Сечели се сребърни монети, много от които носят образа на бог Дарзала. Във варненския некропол е намерено най-старото злато в света, около 5 кг. – повече от всичкото злато по света по онова време. Между предметите се намират както фини бижута със съвършена изработка, така и златен жезъл. Това показва, че царят е бил и жрец, а управлението е било синархично. Легенди за такова управление са свързани с Атлантида, с царуването на ранните фараони в Египет и с древно-индийското законодателство, основоположено в Ману.

Професор Петко Димитров, който през 1985 година открива срещу бреговете на Варна т.нар. „чиния на Ной“, изказва хипотезата, че Потопът е станал в Черно море. През 1992 година двама американски геолози Райън и Питман от Колумбийския университет потвърждават хипотезата, че Потопът е станал по западните брегове на Черно море и е погълнал една велика култура. „Българите могат да се окажат в основата на човешката цивилизация“ – това е заключението на американските учени, изразено в книгата им „Ноевият потоп“.

---