Магнитотерапията
добива широка популярност в Европа преди 200 години. В края на XVIII и началото на XIX век съществен принос в тази област внася и немският лекар Фридрих Месмер.
Но чудото тепърва предстои
Той зарежда водата с магнит и така лекува свои пациенти. И чудото става. Голяма част от тях получават повече жизненост и енергия.
Но каква е тайната? И дали ние самите не притежаваме сили, с които зареждаме водата?
Д-р Карл фон Райхенбах, член на престижната Пруска академия на науките и виден учен, се опитал да разбере естеството на прочутата „магнитна вода“ на д-р Фридрих Месмер.
За целта сложил в един съд с вода чист постоянен магнит. Резултатът бил истински и продължително осезаем ефект, особено когато пациентите опитали водата.
Усещанията били различни
в зависимост от това кой полюс е бил потопен в нея. Северният полюс я правел ободряваща и стимулираща, а южният — неприятна и предизвикваща раздразнение.
И тъй като усещанията били съвсем реални, би трябвало да съществува не по-малко реална причина и за самите тях.
Хората били в състояние да познаят дали във водата има сложен магнит или не, както и да разпознаят какъв точно полюс е бил използван.
Установено e,
че химичните характеристики на водата си оставали непроменени. Очевидно ставало въпрос за някаква много по-дълбока промяна.
И в този случай енергията на космоса, наречена Од от учения придавала нови качества на инертната материя.
Ефектът бил проверен в сравнение с неутрални проби. Резултатът от „сляпото“ и „двойното сляпо“ проучване доказало, че наистина е налице осезаема промяна на вкуса на водата след третирането й с магнит.
Д-р Карл фон Райхенбах измерил „трайността“ на заредената с Од вода. Тя оставала активна дори когато бивала разпределена в няколко чаши.
Светлините Од
се задържали дълго в образците. Третираната със северния полюс вода оставала тонизиращ стимулант, а тази с южния запазвала неблагоприятното си въздействие.
Освен това д-р Райхенбах открил, че енергията Од се намира дори в загребаната с шепа вода.
Имало стриктно предаване на полярност от ръката на пробата. Водата, активирана с дясната ръка, предизвиквала енергични реакции, а загребаната с лявата водела до прилошаване.
НП/2023