Мнозина си задаваха въпроса: какъв е смисълът да преживея ядрена катастрофа в бункер, щом светът, в който искам да живея, ще е изчезнал?
14 кв.м. за 13 души – толкова голям е бункерът на семейство Цуркинден от Фрибург. В Швейцария почти всяка къща, строена след Втората световна война, е оборудвана с личен бункер, пише Deutsche Welle.
В дома на семейство Цуркинден
близо до Фрибург цари идилия. Лилиан Цуркинден прави кафе и си играе с пудела Мерлин. В същото време синът ѝ Франсоа любезно ни показва бункера им в подземието на модерната двуфамилна къща.
„Тук е бронираната врата, която тежи почти тон“, обяснява той. „Тя се монтира по време на строежа, но в началото е само стоманена рамка, в която по-късно се излива и бетон“, обяснява той.
Бронираната врата се затваря
с два тежки лоста. Към нея са прикачени един огромен жълт гаечен ключ и едно устройство, с чиято помощ вратата трябва да може да се отвори сантиметър по сантиметър – в случай че отломки блокират изхода след атака, обяснява Цуркинден.
---
Бункери като този
на семейство Цуркинден има в почти всички швейцарски къщи, строени след Втората световна война. Преди е било задължително да се строят, без значение колко голям е имотът.
Убежищата са предназначени да пазят хората – от всякакви оръжия, включително от биологични. В страната има над 9 милиона бункера – повече отколкото са жителите на Швейцария.
Днес частните домакинства са задължени
да планират бункери само в по-големи нови сгради – освен ако в региона няма достатъчно бункери.
Специални фирми редовно проверяват дали бомбоубежищата все още функционират, обяснява Кристоф Флюри, заместник-директор на Федералната служба за гражданска защита.
„Хората, които не са длъжни да строят бункер и нямат личен такъв, плащат вместо това специална такса за място в бомбоубежище, която се използва за поддръжката на бункерите.“
Това, че швейцарците използват бункерите си като изби, в които складират вино, мармалад или ски оборудване не е никакъв проблем, казва Флюри.
„Правилото гласи: бункерът трябва да може да бъде изпразнен и подготвен в рамките на 5 дни – с местата за спане и всичко друго, от което има нужда.“
Подземието като място за живеене
Историчката Силвия Бергер Зиаудин от Университета в Берн също има детски спомени за бункера като складово помещение.
Тя все още си спомня как майка ѝ редовно я изпращала до бункера през 1980-те години, за да вземе оттам сладко или картофи. Често си задавала въпроса какво ли би било,ако се наложи да иде в убежището в случай на ядрена война.
---