Колко са стъпките до безсмъртието? С усъвършенстването на модела на душата, тя се приближава все повече до безсмъртието.
За да стигне до вечността тя извървява дълъг път от няколко живота. По пътя има важни моменти, които тя е длъжна да осъзнае и продължи.
В първия си живот
душата е дуалистична. Смята себе си за отделен свят, изграден от нематериална субстанция, която е противопоставена на физическата.
Душата е нещо различно от материята и материалното тяло и оцелява след неговата смърт.
Според втория модел,
душата е материална и мъртвородена. Тя не оцелява, защото е епифеномен, вторичен продукт на материалното тяло и умира заедно с него.
В своята трета реинкарнация
душата се идентифицира със съзнанието. С единното, което е първооснова на съществуващото. Материята е проявление на тази първооснова и следователно е ефимерна.
Придобива конкретно битие, само когато бива регистрирана във възприятията на чувстващите същества. А след това отново се разтваря в цялото.
Материалното тяло погива, а душата живее вечно. В този живот индивидуалната душа умира, защото никога не е съществувала.
В четвъртата инкарнация
се появява идеята, че космическата душа има определена характеристика – тематичното тяло.
Различните превъплъщения са съотнесени помежду си от квантовата нелокалност през времето и пространството и свързани посредством тематичното тяло. Така, както нишката свързва цветята в един венец.
Добрата страна на този модел е, че успява да обясни някои от заслужаващите внимание свидетелства за прераждане и по-специално спомените от предишни въплъщения.
В петия живот,
на космическата душа се приписват допълнителни характеристики. Ум, който да обработва значенията и витално тяло, което да съдържа моделите за проявление на физическите форми в еволюцията на живота.
Тематичното тяло в този модел полага контекста за движение и на ума, и на витала. В тази си роля то може да бъде разпознато като свръхментален интелект – способността за творчество и за безусловна любов.
В шестото прераждане
физиката на душата придобива зряла форма. При наличието на правилно разбиране за динамиките на ума и виталното тяло душата може да се индивидуализира.
Въпреки че, подобно на свръхменталния интелект, менталът и виталът също са универсални и споделени от всички, тази универсалност все пак е резултат от някакъв жизнен опит.
В седмата реинкарнация,
на базата на емпирични данни, физиката на душата разпознава един закон за кармата.
Според него във всеки конкретен живот ние привнасяме само някои от своите минали предразположения.
В осмия живот душата
изпълва монадичния си дълг за творчески открития според съответната физика и бива освободена от кармичния кръг.
Тя вече не еволюира, защото е постигнала първия тип безсмъртие като ангел или духовен водач. Той помага на другите борещи се души, борещи се да постигнат освобождение.
Деветото въплъщение
е едно предполагаемо въплъщение, което трансцендира законите на физиката. Целта на душата е чрез творчество да се сдобие с безсмъртно физическо тяло.
По-нататъшното развитие на съответната физика ще ни разкрие дали това изисква нов тип материя или мозък, който може да създава репрезентации на свръхменталния интелект.
НП/ Амит Госвами