Усещате ли мелницата на прецесията на равноденствията?

Митът и фолклорът на древните култури говорят за огромен цикъл от време с редуващи се тъмни и златни епохи.

Платон го нарича Голямата година. Повечето от нас са учили, че този цикъл е само мит, а златната епоха – просто приказка.

Научните доказателства по темата

Джорджо де Сантиляна, бивш професор по история на науката в Масачузетския технологичен институт (САЩ) е на мнение, че идеята за този цикъл се простира далеч отвъд Гърция и Индия.

В своята забележителна творба „Мелницата на Хамлет“, Де Сантиляна и съавторът Херта фон Дехенд доказват една шокираща хипотеза.

В митовете и фолклора на повече от тридесет древни култури се споменава за цикъл от време с дълги периоди на просветление, прекъснати от тъмните векове на невежеството.

Освен това показват, че той изглежда свързан или управляван от известен астрономически феномен – прецесия на равноденствието.

Подсказването от звездите

Всички знаем за двете небесни движения, които имат дълбок ефект върху живота и съзнанието.

Ротацията на Земята по оста й кара хората да се преминават от будно състояние в спящо такова и обратно на всеки двадесет и четири часа.

Тялото ни се адаптира към ротацията на Земята толкова добре, че произвежда тези редовни промени в съзнанието, без дори да смятаме процеса за забележителен.

Но в тези моменти става нещо извън нашето лично съзнание. Нещо, което е продиктувано от друг вид и той не е земен.

Второто небесно движение, наблюдавано от Коперник – въртенето на Земята около Слънцето, има също толкова значителен ефект за човешкото поведение и ниво на съзнание.

Ето защо философите на днешните времена говорят толкова често за настъпващата промяна.

Етапите на пробуждане

Нашият видим свят се пробужда за нов живот, напълно променя цвета и ритъма си, а след това се преобръща с всяко нарастване и отслабване на второто небесно движение.

Третото небесно движение, либрацията или прецесията на равноденствието е по-малко познато от първите две, но ако трябва да вярваме на древните култури, неговият ефект е еднакво преобразуващ.

Това, което прикрива влиянието на това движение, е неговата времева скала.

Подобно на еднодневката, която живее само един ден в годината и не знае нищо за сезоните, човешкото същество има средна продължителност на живота, която обхваща само 1/360 от около 24 000 годишния прецесионен цикъл.

Както посочват Джорджо и Херта, идеята за големия цикъл, свързан с бавната прецесия на равноденствието е била обща за многобройни култури преди християнската ера, но след това била загубена.

Уликите, които говорят

Нарастващото количество астрономически и археологически доказателства в наши дни предполага, че за настъпването на поредния променящ събитията цикъл да има сериозно основание.

По-важното е, че разбирането на неговите приливи и отливи и характерът на всяка епоха дават представа за бъдещето на цивилизацията.

Засега древните народи са на прав път. Изглежда има доказателства за загубена висша епоха в Египет, Месопотамия, Древна Индия и много преди тъмните векове.

После светът потъва в период, когато дори Гърция и Свещената Римска империя се сриват докато глада, чумата и бруталната инквизиция властваха над света.

И накрая – Ренесанса на научното знание помогна на хората да излезем от дълбините на тъмните векове.

Но по-важният въпрос днес е следният: Какво стимулира тези промени и какво можем да очакваме в бъдеще?

НП/2019